Дъщерята на пеперудите
- Автор: Манро Элис
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-264-5
- Переводчик: Паулина Стойчева Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дъщерята на пеперудите». Краткое содержание книги:
От самото си раждане, Лус Авила познава легендата за las mariposas — красивите пеперуди монарх, които всяка година прелитат с крехките си криле, близо пет хиляди километра, за да се завърнат до зимния си дом в Мексико. От баба си, която винаги е била нейното единствено семейство, е научила за техните мистични сили и за вдъхновяващото им пътуване. Сега е нейният ред — също като пеперудите — да се отправи на това дълго и опасно пътешествие до планините на Мексико, за да изпълни последното желание на любимата си абуела и да намери своите корени. Зад себе си оставя, мъж, който я обича искрено, но пътуването ще й помогне да открие нещо също, толкова важно. Защото не можеш да вървиш към бъдещето си, ако не си се примирил с миналото си.
Съдбата среща Лус с няколко загубили пътя си жени, които не приличат по нищо една на друга — всички са на различна възраст, с различен характер и различни мечти… Всяка от тях търси и копнее за промяна в живота си.
И докато следват зрелищната, блещукаща река от оранжеви пеперуди в небето, в това нежно и понякога болезнено завръщане, към дома и към своето съкровено аз, Лус и нейните приятелки ще бъдат понесени на вълните на древните ритуали и митове…
Жените, също като пеперудите монарх, трябва да повярват на инстинкта си и да разперят криле за полет…
— Заповядай — каза и отстъпи встрани. — Толкова се радвам, че дойде.
Държеше се достойно, когато Лус влезе и се огледа из нейния малък апартамент. Не беше лъскав и луксозен като останалите в сградата. Но вече не беше и мрачният мизерен сутерен, който беше заварила. Пространството беше малко и семпло, това бе сигурно. Но стените бяха боядисани, в приятния топъл оранжев цвят, който Есперанса толкова обичаше, и Марипоса беше изрисувала сама с шаблон красиви шарки в жълто и зелено по тавана. Беше доволна, че Лус дойде точно когато следобедната слънчева светлина се изливаше през ъгловите прозорци и разкрасяваше още повече мястото.
— Приятно е тук — каза Лус любезно.
— Благодаря ти — отвърна доволна Марипоса, защото й се стори, че комплиментът беше искрен.
Лус директно се отправи към аквариумите.
— Все още имаш гъсеници — отбеляза тя. — Нашите се развиха в какавиди и пеперудите отлетяха преди седмици.
— Ако тези приятелчета побързат, може и да успеят да ги настигнат. Мами ме научи, как да отглеждам пеперуди. Сигурно и на теб ти е показала, нали?
Лус небрежно кимна и се отдалечи от аквариумите, без друг коментар. Марипоса се запита, дали нарочно не избягваше да споделя с нея, каквито и да е подробности, от живота си с Есперанса, като някакво наказание. Или може би беше като повечето млади момичета на нейната възраст, които не се интересуваха от гъсеници или пеперуди, или въобще от природа. Днес момичетата като че ли мислеха само за обувки, дрехи и клюки за филмовите звезди и модели.
— Виждаш ли черната? — попита Марипоса, приближавайки се до един от аквариумите. Посочи на Лус черната какавида. — Тази би трябвало да излезе утре.
— Знам — отвърна сухо Лус. — Виждала съм го много пъти с абуела.
Лус я отблъскваше постоянно, не й позволяваше, да заеме мястото на Есперанса в сърцето й. Марипоса каза:
— Мами веднъж ми каза нещо, което ме крепеше през всички тези години, като мой талисман. „Точно когато гъсеницата си мисли, че й е най-трудно, че е настъпил най-страшният момент в живота й, тя се превръща в пеперуда.“ Всеки път, когато видя пеперуда да излиза от пашкула си, си спомням, че ми беше даден втори шанс. Пеперудата ми вдъхва надежда, че дори някой, който е провалил всичко в живота си като мен, може да започне отначало.
— Но ние не сме пеперуди, нали? — отсече рязко Лус. — Ние сме хора.
Марипоса отвърна спокойно:
— Да — кимна тя. — Разбира се.
— Правиш го, да звучи толкова просто. Толкова лесно — каза гневно Лус. — Пеперудата отлита и това не е нещо специално. Такава е природата й. Но ти беше моята майка. И ме остави, когато се нуждаех от теб. Мислех, че си мъртва!
Марипоса се сви в очакване на гневните думи, които знаеше, че Лус има нужда да каже.
В очите на дъщеря й се появиха сълзи.
— Ти си имала майка. Аз не! Имах нужда от теб. А сега се появяваш отново. Защо да ми пука? Как да ти повярвам, че няма пак да избягаш? Как ще се реваншираш за цялото това време? — Поклати глава и скръсти ръце на гърдите си. — Може би е прекалено късно, да започнем отначало.
Марипоса си пое дъх, преди да проговори. Знаеше, че това е много важен момент за тях двете.
— Често се позовавам на пеперудите, защото ми е трудно да говоря за себе си. Сравнявам се с тях и понякога — тя сви рамене, — това помага. Опитвам се да кажа по единствения начин, който познавам, че когато пеперудата излиза от пашкула на какавидата, тя продължава да съществува — същото създание, но в абсолютно нова форма и нов вид. Така че може би и ние не започваме напълно наново. Може би за нас е достатъчно да имаме просто ново начало в живота си.
Обърна се и отиде в кухненския бокс, за да сипе кафе. Знаеше, че и на двете им е нужно малко време, за да се успокоят. Емоционалното състояние на Лус беше като барут; и най-малката искра можеше да го възпламени.
— Искаш ли да седнеш? — попита тя и дръпна назад другия стол.
Лус се приближи и с неохота се настани до малката маса. Марипоса поднесе чашите с димящо кафе и с вълнение наблюдаваше, как дъщеря й сипва в своята огромни количества сметана, както правеше и Есперанса.
— Торта? — попита тя. — Правила съм я тази сутрин.
— Да, моля.
Марипоса наряза две големи парчета торта, постави ги в чинийки и когато приключи със задълженията си на домакиня, разгъна салфетка в скута си и се зачуди, как да подхване отново разговора, без да предизвика нов емоционален изблик. Лус седеше срещу нея и се взираше в тортата си. И двете бяха напрегнати.