Роман за Граала (Моденски манускрипт)

Поканили Артур да седне на кралския трон и му поднесли кралската корона на Франция. Коронясали го и го обявили за крал на Франция, провъзгласили го за свой суверен и му се заклели във вярност и преданост. А Артур ги приел и ги заобичал много, останал във Франция в продължение на петдесет дни и раздал много и скъпи дарове на своите рицари. Тогава рицарите от Франция и Нормандия казали, че никога не са имали толкова щедър владетел. Немалко френски благородници се привързали към Артур повече, отколкото когато и да било към Флоар, защото Артур знаел как да говори красиво, да привлича любовта на народа, и то не с празни приказки, а със скъпи подаръци.

След петдесетте дни, прекарани в Париж, той тръгнал на обиколка из Франция, за да види дали все още има някоя крепост, която продължава да му се съпротивлява. Разбира се, така и не намерил крепост, ключовете от която да не му бъдат донесени незабавно, а народът — да не го обикне. Из цялата страна се разпространила новината, че Артур е убил краля на Франция: това и била причината всички градове и села незабавно да му се предават. Тогава дал на своя племенник Говен пограничните области на Бретан, а на Бедивер — цялата Вермандоа, изключително красива и плодородна земя. Така в свитата на Артур не останал виден благородник, който да не бил дарен било с град, било с крепост. След като приключил по този начин голямото свое начинание, той назначил управители на собствените си крепости и погранични области.

Покорил веднъж Франция, Артур казал, че не иска повече да остава в нея, сбогувал се с местните барони, които излезли да го изпроводят много далеч по пътя му и чак тогава се завърнали у дома. Кралят пътувал, докато навлязъл в Нормандия, където се намирала флотата му и където бил оставил петстотин рицари да я охраняват. Сетне се качил на борда заедно с тях; моряците вдигнали платната и вятърът поел корабите. Плавали те така, додето стигнали пристанище Дувър, където слезли на сушата и свалили от трюмовете своите бойни и товарни коне. Още със стъпването си те се почувствали много щастливи, че виждат отново своята родна земя и страна.