Роман за Граала (Моденски манускрипт)
- Автор: Борон Робер дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-052-7
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Роман за Граала (Моденски манускрипт)». Краткое содержание книги:
Като чул думите на Кей, Артур много се зарадвал, отишъл при бароните и свикал съвет по тези въпроси. Всеки изказал мнението си и всички заедно заключили, че на драго сърце ще подкрепят начинанието му. Виждайки, че най-доблестните сънародници му дават такъв съвет, той потръпнал от радост, заповядал да напишат писма, да ги запечатат и петдесет вестители да ги разнесат из цялата страна. В тях той казвал, че никой мъж, годен да воюва на негова страна, не бива да остава встрани от начинанието му, защото ще даде всекиму толкова много, че ще го направи богат човек.
Глашатаите заминали и събрали такова несметно воинство, че преди още да е изтекъл и месец, броят му надминал сто хиляди. Като ги видял, Артур се почувствал много щастлив и заедно с монсеньор Говен, сенешал Кей и крал Лот от Оркни отишъл да направи преглед на войската. Надникнал във всяка палатка, зарадвал се на всеки високопоставен мъж, разпалил още повече обичта към него в сърцата им и им раздал щедри дарове. Тогава те възкликнали:
— Кралю Артуре, проявиш ли леност, целият свят ще се изплъзне от ръцете ти, ала ако имаш куража, който носим в сърцата си, ние ще завладеем за теб и Франция, и Нормандия, и Рим, и цяла Ломбардия, та дори короната на Йерусалим ще положим на главата ти и ще те направим господар на целия свят.
Това говорели британците на своя владетел Артур. Слушайки призивите им, кралят се почувствал безкрайно щастлив и се заклел в живота си, че за нищо на света не ще се спре, преди да покори Франция, каквото и да последва за него от това. Затова събрал всички дърводелци от кралството и им поръчал да построят най-могъщата флота, за която хората били чували.
Когато корабите и галерите били готови, воините дошли в пристанището и ги натоварили с хляб, вино, провизии, сол, оръжия и дрехи. Рицарите се качили на борда, водейки със себе си най-расовите коне. Крал Артур наредил на Мордред да бди над кралството, страната и своята съпруга кралицата. Мордред пък бил брат на монсеньор Говен и син на крал Лот от Оркни; отличавал се с изключително зъл нрав.
Артур си взел сбогом и пристигнал в пристанището, за да отплава с попътния вятър и звездите. Флотата отишла толкова далеч в морето, че пристигнала чак в Нормандия. Веднага щом слязла от корабите, войската нахлула в страната, пленила мъже и жени, отнесла голяма плячка и разграбила целия край. Никога преди тази земя не била подлагана на такова опустошение.
Когато херцогът узнал за случващото се, поискал от краля примирие, докато трае срещата му с него, и крал Артур му го дал. Дошъл той в стана на Артур и поискал да стане негов васал, заявявайки, че ще смята владението на своите земи за получено от него и в замяна на това ще му плаща данъци, което кралят с радост приел. Херцогът имал и много красива дъщеря, която кралят дал на сенешал Кей, а всички земи пак по негова воля останали притежание на херцога. Сетне вдигнал войската оттам, прекосил владенията на херцога и навлязъл в земите на френския крал.
По онова време Франция имала крал, който носел името Флоар. Когато узнал, че крал Артур го е нападнал, той много се ядосал, обявил набор на войската от цялата страна и я разположил край Париж. Събрала се и голяма дружина от рицари, на които Флоар казал, че ще изчака идването на Артур. Артур, разбира се, научил за това, насочил се веднага натам, където смятал, че ще го срещне, и се озовал на две левги от стана на французите.
Когато узнал за пристигането му, крал Флоар проводил двама пратеници в стана на Артур със следните напътствия:
— Благородни вестители, ще отидете от мен право при британците и ще кажете на крал Артур, че не си струва да погубва цвета на рицарството, за да покорява нечии земи. Кажете му, че ако е толкова доблестен и има куража да оспорва честта на Франция в двубой с мен, то аз съм готов да вляза в битката, за да определим дали той ще владее Франция, или аз — Британия.