Роман за Граала (Моденски манускрипт)

Някога по тези земи живеел крал, който имал брат и двама прекрасни сина. Кралят умрял и оставил кралството на двете си момчета; ала на простолюдието му се сторило, че те още са прекалено млади, за да властват успешно, и дали управлението на техния чичо, който станал крал. Качил се веднъж на трона, той направил единия от своите племенници херцог, а другия — граф. Неговото име пък било Касивелаун.

Случило се така, че племенниците му имали някакви провинения спрямо него, и аз не знам точно какви. Ала той ги повикал в своя двор с намерението да ги убие. Като си дали сметка, че чичо им ги мрази и им е отнел кралската власт, те се обърнали към Юлий Цезар с предложението да завладее Англия. А Юлий Цезар на два пъти преди това бил идвал в Англия, ала така и не успявал да се справи с Касивелаун. Като чул, че го призовават именно кралските синове, той много се зарадвал и им наредил да му пратят заложници. Те изпълнили искането му, предоставяйки му по този начин сигурна гаранция.

Прекосил тогава Юлий Цезар морето и пристигнал по тези земи. Кралските синове били събрали голяма войска, с която се присъединили към Юлий Цезар. Сетне се отправили към мястото, където се намирал Касивелаун, влезли в сражение с него и го победили. След победата те се признали за васали на Юлий Цезар, който обявил старшия брат за крал и се договорил с тях да му плащат данък. Та това именно са събитията, които дават на римляните основание да искат от нас да им плащаме данък.

Ала чуйте и още нещо. Имало в Британия двама братя: единият се казвал Брен, а другият — Белин. Те били толкова могъщи, че преплавали морето и завладели Франция, а оттам слезли чак до Рим. Като ги видели да пристигат, римляните се изплашили, излезли да ги посрещнат и им дали клетва, че ще признаят тяхната власт, дали им също и четиридесет заложници. След като ги получили, Брен и Белин обещали, че ще се завърнат в Британия, и наистина си тръгнали.

Ала римляните, виждайки ги да потеглят обратно, казали, че били постъпили напълно погрешно, позволявайки им да отведат собствените им заложници. Взели решение да изпратят своя войска, която да ги изпревари и да ги причака в една планинска клисура, където пътят бил много тесен. В изпълнение на своя замисъл те събрали петдесет хиляди рицари и ги изпратили в този злокобен проход.

Междувременно Брен и Белин разделили своите войски, половината от които предвождал Брен, а другата половина — Белин. В двете части имало общо повече от сто хиляди бойци. Скоро Брен стигнал до теснината и тръгнал да я преминава. Тогава римляните се нахвърлили върху него и закипяла люта битка. Брен обаче се изплашил, повикал един оръженосец и му казал:

— Приятелю, бягай при брат ми Белин и му кажи, че сме предадени. Нека да заобиколи, да навлезе от другия край на клисурата и да нападне римляните в гръб.