Роман за Граала (Моденски манускрипт)

Времето бързо изтекло и настъпил определеният от краля решителен ден. Кралете съперници се приготвили за битката, като и единият, и другият се облекли във възможно най-разкошни кралски доспехи. Сетне и двамата стъпили на един остров близо до Париж, яздейки двата най-расови коня, които имало във войските. По общо споразумение и французите, и британците ги наблюдавали мирно и кротко, без да носят доспехи и оръжия.

Всички казали, че са се оставили на благоволението на нашия Господ и ще гледат своите владетели, които са изложили своя живот на смъртна опасност, за да спечелят почит и слава. На острова пък и двамата крале се раздалечили на два арпана разстояние, за да се засилят по-добре, след което полетели във вихрен галоп и си нанесли толкова тежки удари по щитовете, че копията им се изпочупили и се разхвърчали на трески във въздуха. Веднага след това се сблъскали с нагръдници и шлемове така яростно, че се изхвърлили един другиго от конете и се оказали на земята.

Ала Артур пръв скочил на крака, изтеглил своя меч Ескалибур, който бил от превъзходна стомана, и тръгнал срещу Флоар. Крал Флоар също се изправил и храбро извадил своя меч, след което и двамата се насочили един срещу друг. И можете да бъдете сигурни, че и французите, и британците се молели всеки за своя владетел. Ето че двамата крале, изпълнени с взаимна омраза, кръстосали мечове в битка на живот и смърт.

Крал Флоар бил много храбър и сърцат, без капка съмнение в своята доблест. Държейки меча в дясната си ръка, той така ударил Артур по средата на щита, че го разцепил и посякъл всичко, до което достигнал. Ударът, нанесен с огромна мощ, продължил движението си надолу и разкъсал триста халкички от ризницата му. Острието засегнало и бедрото му, откъсвайки от него повече от цяла длан плът. Ала не спряло там, а продължавайки надолу с огромна сила, то срязало шпората и три пръста от петата, след което се забило на цяла стъпка в тревата.

Артур се почувствал донякъде замаян от удара, а Флоар толкова силно го блъснал с рамо, че насмалко да го събори на земята. Като видели това, британците и монсеньор Говен много се стреснали и се притеснили за живота на своя владетел, защото крал Флоар го превъзхождал на височина с цяла глава и шлем отгоре. И както изглеждало от действията му, притежавал огромна дързост и мощ, което ги карало да се безпокоят.

Забелязвайки, че воините му треперят и са изпълнени със страх за съдбата му, Артур много се засегнал и изпитал голям срам в душата си. Устремил се тогава към френския крал, който го изчаквал по средата на бойното поле, и хващайки в десницата си меча, наречен Ескалибур, го ударил с такава свирепост по средата на щита, че го разцепил чак до средата, посичайки всичко, което срещнал по пътя си. Ударът попаднал върху шлема и срязал държащата го метална лента, минал през плетения капюшон, който не представлявал никакво препятствие, за да среже голяма част от главата и цял сноп коси, и ако не се бил извъртял в дланта му, щял да го убие на мига. Както и да е, шлемът отхвърчал от главата му, защото държащите го ремъци били прерязани. Като видял това, крал Флоар кипнал в неудържима ярост и ударил Артур по шлема, без обаче да му нанесе никаква вреда.