Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Просто са по-отдавна и всички ги познават. Мнозина дори си мислят, че те са въртели на рождения ден на „Перперикон“.
— Не ми напомняй!
Два дни по-късно, всеки един от представителната група на „Инсиниум“ получи текстово съобщение от Габриела, с което тя им съобщаваше, че свиква клубно събрание след лекциите в бар „Крилото на Ягуара“. Алекс четеше това със свито сърце.
— Какво ли е намислила Габриела? Да не би отчаянието в нея да надделява и да се готви да изостави „Инсиниум“? — сподели тези свои страхове със Зак, докато двамата заедно ходеха към бара.
— Според мен не е това — отвърна Зак. — В крайна сметка нямаме участия, което е кофти, а факта, че хората наемат „Огнени Звезди“ е крайно дразнещ, но не е причина да закриваме клуба…?
— Но дали Габриела е на това мнение? Помниш какво каза в началото? Че ако нещата не вървят, тя няма да се занимава с клуба.
— Е, да, но тя по-скоро имаше предвид вътрешни разногласия. Нещо, с което се е сблъсквала и преди. Такива проблеми нямаме, така че аз съм спокоен.
Алекс обаче не остана убеден. Двамата достигнаха мястото на срещата. Скоро се появиха Силвия, Мегън, а накрая и самата Габриела.
— Е, за какво става дума? — попита с приповдигнат тон Зак. За успокоение на Алекс, Габриела имаше сериозно, но не и крайно нещастно изражение на лицето. Явно искаше да им съобщи нещо важно, но едва ли мислеше да закрие клуба.
— Най-сетне се свързаха с мен във връзка с огнено шоу! — започна тя.
— Е, чудесно, някой на „Оазисът“ е забелязал съществуването ни — обади се отново Зак греейки от щастие.
— Не са от „Оазисът“
Алекс повдигна вежди:
— Доста малко съдове в Седми флот предоставят условията за провеждане на огнено шоу…
— Там е работата шоуто ни изобщо няма да е в Седми флот.
Сега вече по лицата на всички се изписа изненада.
— Как така? — попита с недоумение Мегън.
— Не е далеч. Обадиха ми се от космическа станция „Дженезис-27“. Реших, че нямаме много участия и шансът не е за изпускане. Става дума за тази събота.
— „Дженезис-27“ ли? — възкликна Силвия. — Там работят родителите ми!
— Чудесно, значи ще имаш повод да ги видиш — усмихна се Габриела. — Честно казано аз бих се почувствала щастлива, ако можех да се видя за малко с нашите. Започнаха да ми липсват.
Алекс преглътна и за момент му се стори, че в заведението е твърде горещо. Незнайно защо перспективата да се запознае с родителите на Силвия толкова скоро му действаше стряскащо.
— Всичко звучи много хубаво, но аз виждам проблем — намеси се Зак. — Трябва през уикенда да отсъстваме от флота и да успеем да се върнем до понеделник сутринта, когато всеки един от нас има упражнения. Точно сега, преди финала на игрите, ще е голяма издънка, ако пропуснем някое упражнение.
— Знам, затова проверих много добре графика на корабите, които могат да ни закарат и върнат оттам навреме — обясняваше Габриела, приемайки отново сериозно изражение. — Има един транспортен кораб, който тръгва заедно с военен конвой в петък от 22:00 часа. Те ще се скачат с космическата станция на другата сутрин в събота от 9:30. Вече се свързах с капитана на транспортния кораб и срещу не много висока сума той се съгласи да ни транспортира.
— Чудесно, ами на връщане?
— В неделя към 17:00 часа конвой от осем търговски кораби ще се скачи със станцията, с цел презареждане. Те пренасят продукти за „Оазисът“ и един от тях ще ни качи. Ще кацнем някъде в полунощ в неделя. Даже ще имаме време да се наспим за упражненията в понеделник.
— Сигурна ли си, че всичко ще мине по план? — попита загрижено Зак.
— Ами, не виждам какво може да се обърка. Аз също не искам да пропусна упражнението по бойно пилотиране, още повече, че съм капитан на отбора. Разбира се, ако някой от вас се притеснява твърде много, може да не идва, никого не карам на сила.
— Ще дойда, дума да няма! — отвърна Зак. Останалите също кимнаха утвърдително.
В следващите няколко дни петимата се срещаха извънредно, за да тренират хореографиите за шоуто. За първи път щяха да бъдат наети от клиент, който не ги познава лично и това щеше да е важен тест. Справеха ли се, можеше да ги очакват и други ангажименти. Желанието на всички беше „Инсиниум“ да стане най-известният огнен клуб в този край на галактиката, измествайки „Огнени Звезди“ от доминиращата позиция. Първите крачки обаче бяха най-трудни и ето сега им се отдаваше възможност да покажат на какво са способни.
В петък вечерта се намираха на докинг-станция номер девет на „Оазисът“.
— Това трябва да е! — обяви Габриела, посочвайки масивен товарен кораб с опознавателните знаци на флота.