Моят замък

Писмото бе написано с молив — очевидно Саймън го бе съчинил в музикалния магазин, така че не можех да очаквам да бъде дълго и лично. Освен това накрая бе написал „с обич“ — можеше просто да сложи едно „твой“ или нещо подобно. Аз, разбира се, знаех, че обичта му не беше от същия вид като моята, но и това ми бе достатъчно.

Препрочитах редовете отново и отново, а през това време баща ми изтръгваше вбесяващо хаотични звуци от радиото.

— О, престани! — изкрещях накрая. — Ще го повредиш.

— Звуковете са като крясъци на загубени души на чайки, не мислиш ли? — попита ме той.

Спуснах се към радиограмофона и го изключих. Във възцарилата се тишина дочувахме музиката, долитаща от стаичката на вратаря — радиото на Стивън свиреше.

— Запитвала ли си се как би се почувствал твоят обожател, като види този скъп подарък? — попита ме баща ми.

В момента единственото, което изпитвах към Стивън, бе омраза, защото присъствието му щеше да убие радостта ми от подаръка на Саймън — е, не изцяло, естествено.

За щастие татко не изчака да му отговоря, а продължи:

— Това радио е доста по-силно. Ще ми го дадеш ли назаем?

— Не! — изкрещях толкова високо, че той се втренчи изумено в мен. — Искам да изпробвам грамофона — добавих с по-нормален тон.

Татко внезапно се усмихна и изхъмка:

— Хм, хм. — Звучеше почти бащински. После взе грамофона, внесе го вътре и ме остави насаме с него. Започнах да вадя плочите от обвивките им и да ги превъртам отново и отново. Освен албума на Дебюси Саймън беше купил прелюдии и фуги от Бах.

Ала не беше ми изпратил плочата с мелодията „Любовникът“.

Мина малко време и по-добрата ми половинка взе връх. Цял следобед се притеснявах как да не нараня чувствата на Стивън. Сложих радиото му на масата в кухнята и го надух до дупка, когато наближи време той да се прибира от работа. Щом Стивън се върна, аз се спуснах към него и го засипах с благодарности за прекрасния подарък — не мисля, че някога съм го виждала толкова доволен, както онази вечер. По време на обяда бях попитала татко дали няма да е по-добре да скрия радиограмофона някъде за ден-два, но той предположи, че това може да нарани Стивън дори повече.