Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— По това безсъмнено познавам — казах й аз, — че вие сте една завършена, красива жена.
— Това е — отговори тя, — един недостатък, който споделям с всички подобни на мен.
— Не, това е най-голямото съвършенство на всички ваши подобни. Белино, вярвайте ми, аз съм достатъчно опитен, за да мога да различа грозните гърди на един скопец от тези на една красива жена, и тези алабастрови гърди принадлежат на една млада красота на седемнадесет години.
Кой не знае, че възпламенената от най-висшите прелести младежка любов престава едва тогава, когато намери удовлетворение? И че благоволението ни тика да се стремим към още по-голямо доволство? Бях на път да отида още по-нататък и да покрия с жарки целувки гърдите, които бяха предоставени на ръката ми, но фалшивият Белино се престори, че едва в този момент забелязва наслаждението ми от едно забранено удоволствие, стана и избяга. В любовната страст сега се примеси и гняв, не ми беше възможно да го презирам, тъй като би трябвало да презирам първо себе си, но чувствувах нужда от успокоение, като задоволя или отклоня моята страст, затова помолих Чечилия, която беше ученичка на Белино, да ми изпее няколко неаполитански песни. След това излязох и се отправих към банкера, при когото трябваше да подновя някои документи. Когато се върнах, вечерях заедно с малките момичета. Заповядах на Петронио да ми поръча кола за разсъмване и се приготвих за лягане. В момента, когато исках да заключа вратата, дойде Чечилия, полуоблечена, и ми каза, че Белино пратил да ме пита дали бих искал да го взема със себе си в Римини, където след Великден трябвало да пее в операта.
— Кажи му, мое малко ангелче, че на драго сърце ще му направя това удоволствие, ако ми направи в твое присъствие желаното от мен удоволствие. Искам обезателно да знам дали той е момче или момиче.
Тя отиде, върна се отново и ми каза, че Белино си бил легнал вече, но обещал следния ден да изпълни желанието ми, ако бих искал да забавя пътуването си само с двадесет и четири часа.
— Кажи ми истината, Чечилия, и ще ти дам шест цехини.
— Не мога да ги заслужа, защото никога не съм го виждала съвсем гол и не мога да се закълна дали е момиче или не. Но трябва да е момче, тъй като иначе не би посмял да излезе тук на сцената.
— Добре, аз ще отпътувам чак вдругиден, ако се съгласиш да ми правиш компания тази нощ.
— Значи, вие ме обичате?
— Много, ако бъдеш добра.
— Искам да бъда много добра, защото и аз също ви обичам много. Ще съобщя на майка си.
— Ти навярно имаш любовник?
— Никога не съм имала.
Тя излезе и се завърна светнала от радост, за да ми каже, че майка й ме считала за честен човек. Същевременно, без съмнение, хвърли се в прегръдките ми и ме целуна. Беше красива и мила, но аз не бях влюбен в нея и не можех да й кажа: „Лукреция, ти ме направи щастлив.“ Но тя ми каза това, без да се чувствувам особено поласкан. Престорих се, че й вярвам. Когато се събуди, тя получи от мен нежен утринен поздрав и след като й дадох три дублона, за които майка й щеше особено да се зарадва, я изпратих, без да й се кълна във вечна вярност, защото тези клетви са също така лекомислени, както и безвкусни. Дори и най-разумният мъж не би трябвало да ги употребява към най-красивата жена.
След закуска повиках гостилничаря горе и му поръчах отлична вечеря за петима души, понеже бях убеден, че дон Санчо, който щеше да се завърне вечерта, няма да ми откаже честта да вечеря заедно с мен. С тази надежда реших да не обядвам. Болонското семейство нямаше нужда да последва примера ми, за да бъде сигурно в своя добър апетит.
Пратих да повикат Белино и го поканих да изпълни обещанието си, но той ми каза, смеейки се, че денят не бил свършил още и че бил сигурен, че ще отпътува с мен.
— Обръщам ви внимание, че това няма да стане, ако не бъда напълно задоволен.
— Ще бъдете задоволен.
— Приятно ли ще ви е, ако направим заедно една разходка?
— На драго сърце, ще се облека.
Докато го чаках, дойде Марина и ме попита с намусено лице, с какво е заслужила презрението ми.
— Чечилия прекара нощта с вас, утре заминавате с Белино, само аз единствена съм нещастна.
— Искаш ли пари?
— Не, защото ви обичам.
— Но, Марина, ти си много млада!