Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Съпругата костенурка също много се зарадвала и заровила яйцето. Съпрузите внимателно се подготвяли за момента, когато от яйцето щяло да се излюпи съществото, което те щели да направят свое костенурче.
(Да дам в няколко фрази описание на техните действия: как са се подготвяли, как са охранявали мястото, та крокодилът да не открадне отново яйцето, и т.н.)
И най-сетне настъпил тържественият ден: от яйцето се излюпило малко смешно същество с крилца и мъничка остра човчица. Съпругът и съпругата изпаднали в умиление — съществото им изглеждало толкова красиво, толкова чудесно, макар и да не приличало на костенурче. За тях външната прилика не била най-важното. Най-важното било, че то, това същество, щяло да живее с тях и ще се храни така, както се хранели те, и ще се движи като тях, и ще живее живота, който живеели те. Щели да направят от него истинско костенурче въпреки външните разлики с тях самите.
(Да дам картината как са отглеждали птичката, как са я учили да яде трева, бавно да се придвижва по земята и да прибира главичката си.)
Птичето пораснало и поискало да пее, да лети, да кълве червейчета и мушици, а не трева.
(Да дам няколко примера за неговото непослушание и поведение, което костенурките не разбират и не одобряват. Да прочета литература или да се свържа по интернет със специалисти, които да ме консултират относно поведението на костенурките.)
И тогава семейството костенурки казали:
— Ти не приличаш на нас, ти си лош. Мислехме, че ще ни замениш нашето костенурче, което крокодилът изяде, а ти не оправда нашите надежди и не стана такъв, какъвто искахме да те виждаме. Махай се. Ние вече не искаме да живееш с нас…
Настя препрочете проекта за приказка няколко пъти. Не, тук няма нищо, никакви намеци за заплахи или за напомняния за далечното минало, нито пък за неочаквани срещи. Надеждите, които бе възлагала на компютъра на Аида Борисовна, не се оправдаха.
Но нищо, щом веднъж е дошла, ще прегледа всичко, ще се постарае да вникне в духа на покойната стопанка на жилището и да разбере поне нещичко за тази жена. Преди всичко Настя реши да разгледа рафтовете с книги. Много професионална литература: коментари към Наказателния и Наказателнопроцесуалния кодекс — както към старите, така и към новите, които бяха въведени в действие през 90-те години на миналия век; дебели сборници постановления на пленума на Върховния съвет на СССР и на Руската федерация, „Настолна книга на следователя“, монографии по криминалистика, течения на „Следствена практика“. Настя неволно се усмихна: същите книги изпълваха и нейните рафтове вкъщи.
Абонаментни издания, също познати от детството й, още от жилището на родителите й — Стендал, Мопасан, Шекспир, Ибсен, Ромен Ролан, Балзак, Толстой, Достоевски, Вересаев, Блок. Отделно бяха подредени криминални романи — както поредици, така и отделни издания. Не бяха много в сравнение с останалата литература, но Настя обърна внимание на пълните събрани съчинения на Агата Кристи, при това романите за Еркюл Поаро стояха вдясно и лъщяха, почти девствено новички, а произведенията, където главна героиня беше мис Марпъл, бяха събрани вляво и изглеждаха четени безброй пъти, пооръфани. Нима Аида Борисовна е изпитвала слабост към тези романи и често ги е препрочитала? А романите за Еркюл Поаро явно не са й харесвали… Защо ли? Тя, пенсионираният следовател, е виждала себе си като една проницателна бабичка, разплитаща сложни криминални тайни? Дали разгадаването на нейното убийство не се крие именно тук?
На вратата се появи Федулов.
— Е, още много ли работа имате тук?
На Настя се стори, че гласът му е недоволен и раздразнен.
— Не знам — отговори сдържано. — Бавя ли ви?
— Не — промърмори Дмитрий. — Прегледахте ли компютъра?
— Прегледах го. В него няма нищо.
— Ами тогава е ясно. Какво друго искате да намерите тук?
— Все нещо… Искам или да намеря нещо, или да се уверя, че тук няма нищо. Дима, какво става, като че ли сте дете? Никога ли не сте правили огледи на жилища? Не разбирате ли колко работа има тук?
— Ами да ви помогна с нещо тогава — неохотно предложи той.
— Няма нужда, аз сама.
Настя доста се ядоса, но се постара да се сдържи и да изглежда учтива и спокойна. В края на краищата всичко това е нужно не само на нея, но и на него, нали той и Вторушин трябва да разкриват две убийства. Впрочем сега вече само едно.
Освен това й се стори, че от Дмитрий силно лъха на алкохол. Когато пристигнаха в жилището, не бе усетила никаква миризма. Излиза, че двамата с участъковия са си прекарвали времето приятно, опразвайки шишетата на покойната стопанка. Както казваше нейният бивш колега Серьожка Зарубин: не бива така, не е красиво. Не е хубаво да се пие по време на работа. И не е красиво да се краде от мъртвите, това вече намирисва на мародерство.