Живот след живота
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #27
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1229-2
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Живот след живота». Краткое содержание книги:
Настя се опита да си представи светлорусия изящен Вешняк в ролята на убиец. Трудно й се получи. Направо да си кажем, получи се съмнително. Тя веднага си спомни за налетите му мускули, за грацията му на хищник и своето впечатление, че такъв, ако те сграбчи, ще те сграбчи за врата, а не за гърлото, тоест ще те нападне вероломно изотзад. Да, можеше да си представи как той напада възрастната жена и я удушава с шала, застанал зад гърба й. Но не можеш да прикрепиш към делото едно видение…
Защо никой не се обажда?
Настя заведе Дружка в клетката й, отиде да обядва и дори съобщението на Старков по телефона, че в салона на Татяна Корягина никога не е имало никаква Рита Нечаенко, не я успокои. Е, лъгали са до безкрай в писмата, че уж зловредната Татяна е опропастила живота на Рита — й какво по-нататък? От лъжата по електронната поща до убийството разстоянието е като от земята до небето. Вярно, имаме и присъствието на Вешняк в Томилин, за което самият Вешняк незнайно защо не бърза да си признае, но нали и за това могат да се намерят хиляда и една причини без каквато и да било връзка с убийството. Например той не признава, защото е отишъл в Томилин при своята любовница Рита Нечаенко и сега се страхува да не би за изневярата му да научи Татяна, която веднага ще му спре кранчето.
Настя се изнервяше все повече и повече, съвсем бе забравила, че вече не е на служба и никой няма да й се скара за грешката. Вече и дума не можеше да става за почивка, тя трябваше просто да убие времето и да не остави нервите й да се развихрят, затова отиде в компютърната зала да погледа гостите, които пишат писма, четат информация в интернет или играят игри. Из залата се разхождаха Костя Еремеев и още един младеж, обслужващ компютрите. Настя крадешком наблюдаваше Костя, преценявайки дали му отива ролята на убиец. Ами ако именно той е маниакът? Просто в Томилин живее маниак, който убива възрастни жени, а едни лоши чичковци, които искат да принудят Бегорски да закрие клуба и да продаде имението, са се възползвали от това. Едва вчера Настя си мислеше, че може да отхвърли тази версия, защото Галина Илинична Корягина със сигурност не е била убита от маниак, но днес започна да се съмнява в собствените си изводи. Ами ако е сгрешила и маниакът все пак съществува?
В самия център на компютърната зала седяха съпрузите Путилини и Костя често минаваше покрай тях, а те постоянно му отправяха някакви въпроси и Костя спираше, навеждаше се и с тих шепот, за да не пречи на никого, им обясняваше или показваше нещо. При това лицата и на тримата ставаха меки и гальовни, но същевременно леко уплашени и дори напрегнати. Не, между семейство Путилини и Еремеев определено става нещо. Интересно, какво? И има ли то отношение към убийствата?
Тя едва дочака вечерята, бързо хапна в заведението и отиде в менажерията. „Ще се разхождам с Дружка, докато не ми се обадят — повтаряше си Настя, прикрепяйки каишката към нашийника. — Нека се вкочаня, нека ми окапят краката, но ще ходя, докато не се свърши с тази проклета неопределеност. Вече не мога да седя, камо ли да лежа, остава ми само да ходя.“
Ала добрите й намерения изтраяха кратко време, привечер температурата на въздуха рязко спадна и макар че на краката й в ботушите „луноходи“ беше топло, лицето на Настя толкова премръзна, че тя не издържа и се прибра. Разбира се, взе Дружка със себе си: когато говори на глас, тревогата леко стихва, но нали не може да разговаря сама със себе си? Това намирисва на шизофрения. А кучето, макар да не е човек, все пак е живо същество.
В стаята Настя се преоблече в анцуга, обу си дебели чорапи, загърна се с одеялото, включи телевизора и започна да коментира на глас за кучето случващото се на екрана. Даваха някакъв безкраен сериал, заснет със съвсем малко пари. Измисленото занимание й помогна, дори я увлече: оказа се, че ако преразказваш това, което виждаш и чуваш, се получава откровена безсмислица, тоест става очевидно колко зле е написан сценарият и колко бездарно е заснето и изиграно всичко.