Прокоба [bg]

– Да – усмихна се Патрик. – А Мелберг… – той търсеше подходящата дума – прилично ли се държи с теб?

Хана се разсмя и за миг чертите на лицето ѝ омекнаха. Пред Патрик отново се появи жената, започнала работа при тях преди месец.

– Честно казано, почти не го виждам. Не ми е създавал никакви проблеми. Ако научих нещо през тези няколко седмици, то е, че на практика всички колеги смятат теб, а не Мелберг, за началник на управлението. И ти безспорно оправдаваш доверието, което ти гласуват.

Патрик усети как се изчервява. Рядко се случваше да го похвалят и не беше свикнал да приема комплименти.

– Благодаря ти – промърмори смутено той и побърза да смени темата на разговора. – След час ще свикам ново съвещание. Ще се съберем в кухнята. Тук, в кабинета, е прекалено тясно.

– Нещо ново ли се е появило? – Хана се поизправи на стола.

– Да… да, може да се каже – потвърди Патрик и не успя да сдържи усмивката си. – Май открихме свързващото звено между отделните случаи.

По лицето му се изписа още по-широка усмивка.

Хана се оживи:

– Свързващото звено ли? Нима си го открил?

– Не точно аз. Така да се каже, то само дойде при мен. Но трябва да проведа още два разговора по телефона, за да получа окончателно потвърждение. Не искам да издавам нищо преди оперативката. Подробностите знае единствено Мелберг.

– Добре, тогава ще се видим след час – Хана го погледна бегло, стана и излезе.

Патрик още не можеше да се отърси от усещането, че нещо не е наред. Но се надяваше рано или късно Хана сама да сподели тревогите си с него.

Вдигна слушалката и набра първия номер.

– Открихме връзката между отделните случаи – Патрик огледа присъстващите, наслаждавайки се на ефекта от думите си.

Погледът му се спря за миг върху Аника. Очите ѝ бяха зачервени като от плач. Обикновено Аника беше изключително весела и позитивна. Патрик реши непременно да поговори с нея след оперативката и да разбере какво ѝ тежи.

– Днес Софи Каспершен ми донесе липсващото парче от пъзела. Открила стара изрезка от вестник във вещите на майка си и решила да ни я донесе. Йоста и Хана, които посетиха нея и баща ѝ миналата седмица, явно са успели да убедят момичето колко важно е за нас нищо да не остава скрито. Чудесна работа, колеги! – Патрик кимна признателно към двамата полицаи. – Статията… – той усети напрежението в стаята и нарочно направи пауза, – ...статията разказва за автомобилна злополука с участието на Марит преди двайсет години. Вследствие от катастрофата е починала възрастна жена. След пристигането на полицията се установило, че Марит е шофирала в нетрезво състояние. Осъдили са я на единайсетмесечен затвор.