Прокоба [bg]

И така, той реши да остане там. След като десет години работи в стокхолмска енория, удаде му се възможност да ръководи собствена енория в Нюшопинг. С годините в говора му се прокрадна и сьормландски диалект и Силвио не пропускаше случай да иронизира забавния си акцент, защото шведите много рядко се смееха. Навярно повечето хора не свързваха католицизма с радост и веселие, но за свещеника религията представляваше именно това. Каква е любовта към Бог, ако не пропита от светлина и радост?

В началото Елса се изненада от реакцията му. Очакваше свещеникът да ѝ даде камшик и власеница, за да се покае, но я посрещна духовник с топла ръка и благ поглед. Говориха много за терзанията ѝ, за вината ѝ, за потребността ѝ от наказание. През годините отец Манчини я преведе през всички обяснения на понятието „вина“ и „покаяние“. За да получиш опрощение, трябва да се покаеш. Искрено. Елса се разкайваше горчиво за стореното: повече от трийсет и пет години не минаваше секунда, без да изпита разкаяние. Свещеникът ѝ каза, че прекалено дълго е носела непосилното си бреме, и успя да облекчи товара върху душата ѝ. най-после Елса можеше да диша спокойно няколко години. До смъртта си.

Отец Манчини смръщи вежди. Откакто полицаите дойдоха да разговарят с него, непрекъснато размишляваше върху живота на Елса. Преди идването им – също, но въпросите им събудиха грамада от забравени чувства и спомени. Ала Силвио Манчини за нищо на света не би нарушил тайнството на изповедта. Доверието между свещеника и неговите духовни чеда е свещено. И въпреки това мислите бушуваха в главата. Прииска му се да наруши обета, с който Господ го обвързваше, но осъзнаваше, че не може да го направи.