Прокоба [bg]

– Престани! Остави Мехмет на мира! – Изненадващо шепотът на Йона накара всички да млъкнат. – Според мен постъпката ти е достойна за възхищение, Мехмет, ти си най-достойният човек от всички ни!

– Какво имаш предвид, Йона? – попита меко Лаш и наклони глава. – Защо Мехмет да е най-достоен?

– Просто си е такъв – отвърна тя и подръпна ръкавите си надолу. – Той е свестен и много мил.

– А ти? Ти не си ли свястна? – Във въпроса на Лаш имаше скрит подтекст.

– Не съм – тихо призна Йона.

Отново си припомни сцената с Барби пред читалището; омразата, която изпита към нея. Тогава се чувстваше толкова обидена от клеветите, изречени от Барби, че ѝ идеше да ѝ причини болка. Когато одраска кожата ѝ с ножчето, изпита истинско удовлетворение. Достоен човек не би направил подобно нещо. Но Йона запази този спомен за себе си. Погледна през прозореца преминаващите автомобили. Операторът си бе тръгнал. Това искаше и тя: да се прибере вкъщи. В голямото жилище, където я очакваха бележки на кухненската маса да не чака родителите си, а да си ляга; рекламни брошури на различни университети, оставени демонстративно на масата в дневната. Очакваше я тишина.

– А ти? Ти какво ще правиш? – Уфе се обърна към Лаш с леко подигравателен тон. – След като вече няма да се мъкнеш след нас?

– Ще си намеря занимание – отвърна психологът и отпи от чая. – Ще започна да пиша книга, ще си отворя кабинет. А ти, Уфе? Още не си споделил с нас какво включват плановете ти за бъдещето.

– О, нищо особено – вдигна рамене Уфе, като се стараеше да си предаде небрежен вид. – Сигурно ще направя едно турне по баровете из страната. Ще слушам до втръсване „I want to be your little bunny“. – Той погледна изкосо Тина. – А после… О, и аз не знам. Всичко ще се нареди някак.

За миг несигурността проблесна под маската на безразличието. После Уфе си възвърна самоувереността и се ухили широко.

– Я вижте какво мога!

Сложи лъжичката за кафе върху носа си и я задържа. Нямаше никакво намерение да се тревожи за бъдещето. Момчета с жонгльорски умения като неговите винаги се оправят в живота.

На тръгване от кафенето Йона спря за миг, преди да се качи на автобуса. За секунда ѝ се стори, че Барби отново е сред тях с дългата си руса коса и дълги-дълги изкуствени нокти, които непрекъснато ѝ пречеха в ежедневието. Барби се смееше с онзи кротък израз в очите, който всички тълкуваха като безхарактерност. Йона осъзна колко са сгрешили. Не само Мехмет имаше добра душа, но и Барби. За пръв път Йона се замисли за онзи петък, когато всичко толкова се обърка. Замисли се кой какво всъщност е казал; кой е разпространил онези лъжи; кой дръпна конците и ги превърна в марионетки. В съзнанието ѝ изплува смъртно подозрение, ала преди то да се избистри, автобусът ги отведе от Танумсхеде. Йона се взираше през прозореца. Мястото до нея зееше празно.