Чуждо тяло [bg]

След като се върна в асансьора, Джак натисна бутона за четвъртия етаж. Не търсеше нищо специално, просто му трябваше някой от етажите с пациенти; когато вратата се отвори, той разбра, че е направил мъдър избор. Тръгна към централното гише, което кипеше от дейност. Първата вълна пациенти беше изпратена в операционните зали преди малко повече от час и втората вълна се подготвяше. Около него цареше един малък ад.

— Извинете ме — обърна се Джак към един от забързаните чиновници. — Трябва ми инвалидна количка за майка ми.

— В склада до асансьорите. — Чиновникът посочи с химикалката, която държеше в ръка.

Без да бърза, Джак се запъти към въпросния склад и извади една от количките. На седалката й беше сгънато одеяло, което той остави вътре. Откара количката до асансьорите и я свали в сутерена. Щом се озова в коридора, я избута до хладилника с двете тела.

После се върна във фоайето на болницата и излезе на паркинга. Качи се в микробуса, който консиержът от хотел „Амал палас“ му беше уредил, заобиколи болницата и се приближи до товарната рампа. Паркира до болничния бус, леко удряйки рампата със задната броня.

Когато влезе в болницата през входа към товарната рампа, той отново се усмихна и поздрави възрастния пазач. Явно човекът гледаше вече на него като на приятел. Беззъбата му усмивка беше още по-широка.

Докато Джак вървеше към асансьора, който щеше да го отведе обратно във фоайето, за да попита за кабинета на д-р Рам, той извади от джоба си мобилния телефон и листчето, на което беше записал телефона на Нийл, и му се обади.

— Надявам се, че не съм те събудил — каза Джак, щом се свърза с него.

— Съвсем не — отвърна Нийл. — Аз съм във фитнес залата и карам колело. Трябва да се срещна с Дженифър в девет.

— Снощи ме попита дали би могъл да помогнеш.

— Абсолютно — каза Нийл. — Какво трябва да направя?

— Сигурно Дженифър вече е получила принадлежностите на баба си. Трябва ми комплект дрехи. Би ли могъл да помолиш Дженифър да ти ги даде и след това да ми ги донесеш в болница „Кралица Виктория“? Двамата с Лори имаме час при д-р Арун Рам. Не знам къде е кабинетът му, иначе щях да ти го кажа.

— Дрехи? За какво са ти?

— На мен не ми трябват, за нея са. Беше изписана преди около час и нещо.