Чуждо тяло [bg]

— Готова ли си? — попита Нийл, след като Дженифър допи бирата си.

Тя кимна и остави празната бутилка на масата. Изправи се и му подаде ръка. Двамата тръгнаха към асансьорите.

— Не ми харесва мисълта, че ще стоя само в хотела.

— Но така е най-сигурно. Не трябва да рискуваш. Още от началото го мислех, но не посмях да го предложа.

Дженифър му хвърли един бърз, изпитателен поглед.

Качиха се в асансьора.

— Етажът ви, ако обичате — произнесе операторът с равен тон.

Дженифър и Нийл се спогледаха несигурно.

— Девет — каза най-накрая тя, след като Нийл продължи да мълчи.

Двамата мълчаха, докато се изкачваха нагоре и докато вървяха към стаята на Дженифър. Когато стигнаха до вратата й, те спряха.

— Надявам се, че не очакваш да те поканя — каза Дженифър. — Не и в един и половина сутринта.

— Когато стане въпрос за теб, Джен, не очаквам нищо. Винаги ме изненадваш.

— Добре де. Бях ти много ядосана в Лос Анджелис. Очаквах да реагираш по друг начин.

— Осъзнах го, но твърде късно. А и можехме да го обсъдим малко по-подробно.

— Защо? Веднага стана ясно, че няма да дойдеш, дори след като ясно ти обясних, че имам нужда от теб.

— Но се справи отлично и сама. Това не променя ли до някаква степен отношението ти?

— Не — отвърна без колебание тя.

— А какво мислиш за идването ми в Индия? Така и не ми каза.

— Оценявам го, но съм и объркана. Мисля, че все още не съм убедена доколко мога да ти вярвам, Нийл. Трябва да мога да ти се доверявам. За мен това е много, много важно.

Той се сви вътрешно, когато се сети как разкри тайната й на Лори. Беше повече от сигурен, че ако си признае, Дженифър ще реши, че не може да му се вярва. Изведнъж се усети изтощен. Заслужаваше ли си всичко това? Дори не беше сигурен, че тя е способна да поддържа нормална връзка. Притесняваше се, че в нейното съзнание той винаги ще бъде или много добър, или ужасно лош, докато в действителност се намираше някъде по средата, също както всички останали.