Войните ги започват неудачниците [bg]

Навът само кимна.

— Любомир няма ли да го засече?

— Не. Освобождаването на енергия ще бъде минимално и кратко по време.

Сантяго беззвучно произнесе заклинанието и щракна със запалката. Косъмът изгоря за миг, оставяйки след себе си малко тъмносиво облаче. Продължавайки да шепне нещо, Сантяго сурово се втренчи в него.

— Е, и? — нетърпеливо прошепна Мечеслав.

— Последният етаж — Облачето се разсея, и комисарят се обърна към съюзниците си: — Координатите са точни.

— Тръгваме — баронът направи решителна крачка напред. — Вестителят е в ръцете ни.

— Малко търпение, приятелю. — Сантяго премести поглед на де Гир. — Капитане, изяснете, ако обичате, подробностите за последните два етажа. Ще бъде чудесно, ако намерите плановете им. А аз, с ваше позволение, трябва да се обадя.

Баронът тежко въздъхна, но не започна да спори. Комисарят се дръпна настрани и извади мобилен телефон:

— Ние сме на място, княже, моля, бъдете готови.

— Добра работа, Сантяго.

— Благодаря ви, княже.

Навът прибра телефона, огледа се и се приближи до де Гир, които разгъваше на капака на линкълна чертеж.

— Планът на най-горния етаж, — обясни чудът. — Охраната го даде.

— Какво знаем?

— Преди половин година последните два етажа са наети от някаква фирма. От тогава там не пускат никого.

— Връзва се, — поклати глава навът. — Нагоре има два пътя — главното стълбище и товарния асансьор.

— Асансьорът е блокиран, — тъжно се усмихна де Гир, — остава само стълбището.

— Какво толкова има за мислене, — избухна Мечеслав, — влизаме и избиваме всички.

— На предпоследния етаж, по всяка вероятност, има охрана, — присви очи комисарят, — ще загубим време.

— Майната му! — викна людът. — Червените Шапки няма да ни задържат дълго.

— Не забравяйте, уважаеми бароне, че Любомир е силен магьосник, — тихо възрази Сантяго. — Ако му позволим да вземе инициативата, ще имаме неприятности. Ударът трябва да бъде стремителен и насочен непосредствено срещу него. А охраната следва да се изолира, за да не се пречка.

— Може би, през покрива? — замислено попита де Гир.

— Никога не вървя по най-лесния път, — призна си навът, — много ми напомня за капан.

— Вероятно, — съгласи се чудът и погледна комисаря, — ти явно всичко си измислил.

— Мога да отворя портал на последния етаж, — скромно заяви Сантяго.

— И защо мълча досега? — ентусиазирано възкликна де Гир. — Това решава всичко.

— Не всичко, — въздъхна навът. — Голям портал изисква време и сили. Магьосникът ще ни засече и ще атакува първи. Ще направя бърз преход максимум за двама.

— Аз ще дойда с теб — рязко каза Мечеслав. — Не спори, де Гир, това е лично.