Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Городское фэнтези » Войните ги започват неудачниците [bg]
Войните ги започват неудачниците [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Войните ги започват неудачниците [bg]

Электронная книга - «Войните ги започват неудачниците [bg]». Краткое содержание книги:

Понякога войните започват съвсем делнично. От коли, паркирани на обикновена московска улица, изскачат мъже с автомати... и откриват ураганен огън по група невзрачни дребосъци с червени кърпи на главите. Разбира се, веднага настава паника. Минувачите се разбягват хаотично, а един от тях обръща масата на уличното кафене и се скрива зад нея, като прегръща раницата си. И постъпва правилно. Защото, за разлика от повечето граждани, Артьом знае много добре какво ще последва. Една от причините за започващото клане се намира именно в тази раница. Онова, което Артьом не знае, е, че в Тайния град войните избухват заради неудачници, но приключват с герои. Не знае, поне засега…
1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 136
Перейти на страницу:

— Считай, че вече си тръгнал.

Напускайки с новия джип супермаркета на Гилдията, Кортес беше сигурен, че задачата, която му постави Сантяго, няма да предизвика особени проблеми. Гюрзата стоеше удобно под мишницата му, в устата имаше нов изкуствен зъб, а в портфейла имаше пари, карта „Тиградком“ и прилично изтъркана полицейска значка. Наемникът беше готов за всичко.

Той започна издирването на Юшлаков от студиото. Внимателно отвори желязната врата, и след като се убеди, че фотографът не е там, тръгна към Олимпийското село, където беше квартирата на Юшлаков. Там му провървя — до входа стоеше поддържаната деветка на фотографа. Кортес паркира джипа така, че да й прегради пътя и се качи на съответния етаж.

— Александър Генадиевич в къщи ли е? — попита той изрусената жена на около трийсет години в лекомислено сиво-бяло халатче, която отвори вратата.

— Кой сте вие? — издавайки напред долната си устна, попита жената.

— Приятел, — съобщи Кортес, отмести я от вратата, и влезе в коридора. — В къщи ли си е?

Квартирата на фотографа беше в средна степен на запуснатост. Обезцветените тапети, прилично издраните мебели и календарът с полуголи девици на стената ясно показваха, че помещението е под наем и Юшлаков няма намерение да влага в него пари. Миришеше на прах и някаква храна.

— Кой си ти? — изскочилият от кухнята потен субект с провиснал анцуг и мазна тениска с всички сили се опитваше да изглежда страшен. — Какво искаш?

— Господин Юшлаков? — мързеливо разтягайки думите, попита Кортес, гледайки над главата на субекта. Не беше трудно, защото Алик стигаше до рамото на наемника.

— Да, за какво става дума?

Кортес лениво размаха полицейската значка:

— Във вашето студио, Александър Генадиевич, е открит трупът на издирван престъпник. Пригответе се, отиваме на ул. „Плющиха“.

— Аз нямам нищо общо! — стреснато каза Юшлаков.

— Възможно е, но трябва да дойдете. Колата ми е долу.

— Какво иска тоя, Алик?! — В стаята влетя разярената блондинка. — Ще се обадя в полицията.

Кортес демонстративно се прозя.

— Ето я полицията, скъпа, — намръщи се фотографът и раболепно погледна наемника. — Може ли да се облека?

— Разбира се — Кортес извади от джоба си клечка за зъби, — ще почакам.

— Благодаря. — Юшлаков бързо влезе в спалнята. — Лена, къде са ми джинсите?

— Под дивана! — извика в отговор блондинката и предизвикателно изгледа Кортес. — Ще пиете ли нещо, полицай?

— С кола съм, — наемникът внимателно я оглеждаше. — Отдавна ли сте в Москва?

— Две години. — Лена беше опитна жена, но цинично-изучаващия поглед на Кортес я накара да замачка нервно края на халатчето.

— С какво се занимавате?

— Модел съм, — предизвикателно отговори жената.

— Професия или хоби?

— Професия, — парира блондинката, — а вие трябва да сте по-учтив, ъ-ъ…

— Капитан.

— Трябва да сте по-учтив, капитане.

Блондинката се приближи до минибара, и заемайки, както и се струваше, привлекателна поза, си сипа шампанско от явно отдавна отворена бутилка.

— Всички мъже са такива грубияни. — В гласа и отново се появиха предизвикателни нотки. — Мисля, че това е признак на сила. Обичам силни мъже, капитане.

Тя гаврътна виното, остави изцапаната с яркочервено червило чаша и се усмихна на Кортес.

— Документите ви в ред ли са? — попита наемникът, докато продължаваше да си чопли зъбите. — Арести? За проституция, например?

Професионалният модел изсумтя и изскочи в коридора.

— Готов съм, — в стаята се върна Юшлаков. — Миличка, скоро ще се върна.

Миличката не отговори.

На улицата, като видя круизъра на наемника, фотографът се спря, и гледайки недоверчиво Кортес, с опасение отбеляза:

— Хубава машина.

— Обикновена, господин Юшлаков, обикновена, — успокоително произнесе наемникът. — Спирачки, кормило, четири колела, фарове.

— Оперативна, — досети се фотографът.

— Не, лична, — честно си призна Кортес, и леко и неочаквано докосна с пръсти шията му.

На сбогуване Биджар му предложи да купи аерозолно флаконче с „прахът на Морфей“, превъзходно средство за обездвижване, което ерлийците използваха за анестетик, но наемникът отказа. По въпроса с хората Кортес се доверяваше само на своите професионални навици.

1 ... 115 116 117 118 119 120 121 122 123 ... 136
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)