Книга за изгубените неща [bg]

Гърбушкото го познал веднага — това бил самият Лерой. Звярът, решен да стане крал, най-мразеният и най-опасният сред лупите. И спрял за миг, изкушаван от представената му възможност и близостта на най-големия му враг. Въпреки че постоянно отслабвал и губел подхранваната от Ана живителна сила, въпреки раните гърбатият съществувал много отдавна в този свят, притежавал неизмерими умения и магически опит, затова не бил противник за подценяване. Бърз и точен, знаел, че ще успее да убие четирите сиви звяра, тогава ще остане само Лерой и трофейната му сабя, с която той реален боен опит нямал. А него убие ли, вълчата армия със сигурност ще се разпадне и разпръсне, защото този екземпляр бил истинският й лидер. Той обединявал и координирал отделните глутници с помощта на силната си воля и интелигентност. Останалите лупи не били толкова развити умствено, тях лесно ще догони и убие поотделно. Или пък ще ги довършат воините на новия крал.

Новият крал! Тези слова били ключовите — те го върнали в реалността тъкмо навреме, защото зад Лерой вече се показвали още вълци и лупи, а встрани се прокрадвал и патрул бели зверове. За миг всички те спрели, заковали очи в най-страшния си враг, полунадвесен над умиращата вълчица. Именно тогава Гърбушкото надал победоносен вик, размахал окървавения кинжал в ръка и хукнал да бяга. Вълците мигом го последвали, цялата група полетяла с вой и рев през дърветата, изсипала се на поляната с трескави за кръв очи и провисени, мокри от слюнката езици. Един от белите се откъснал от групата и хукнал да пресече пътя на бягащия. Там теренът бил наклонен, животното бързо набрало скорост и изпружвайки силните си задни крака, се хвърлило към гърлото на гърбатия, широко разчекнало зъбата паст. Само че Гърбушкото бил с прекалено голям опит в тези неща, той се спрял, приклекнал и умело завъртайки острието, разпрал търбуха на летящия към него звяр отдолу. Звярът тупнал мъртъв до него, гърбатият отново побягнал. Вече приближавал дупката в поляната — десет метра, пет, още малко, — когато над главата му силно изсвистяла сабя. Блокирал удара с кинжала, само че лупът се оказал по-точен от очакваното и разпрал дрехата му, а Гърбушкото залитнал от инерцията, почти загубвайки равновесие. Лерой отново вдигнал сабята и сигурно би нанесъл фатален удар, но измамникът не паднал, а само разиграл още един от хилядите си трикове. Преструвайки се, че е сериозно ранен, изпуснал кинжала и залитнал назад към дупката, като притиснал въображаемата рана с лявата ръка. Вълците ги заобиколили в кръг и завили триумфално, очаквайки лидера си да довърши ранения. А Лерой се извърнал към тях и изръмжал страшно — това било знак да замълчат, защото в него вече говорела суетата. Тогава вълчият лидер вирнал глава и се присмял на Гърбушкото.