Книга за изгубените неща [bg]

Сега и виделите изтегления меч стражи се приближавали с насочени оръжия, готови да посекат момчето, посегне ли на краля. Само че монархът вдигнал ръка в знак, че всичко е наред, и ги спрял. Те застинали на място като настървени кучета, всеки миг готови да хукнат напред.

— Слушай, не ми ли го кажеш, веднага се връщам във вашия свят и ще го убия както си спи в люлката, чуваш ли? — заканил се отново Гърбушкото. — Дори и това да е последното нещо, което ще успея да направя. Избирай бързо! Или двамата ще управлявате заедно, или ще умрете поотделно — ти тук, той — там! Друг начин няма.

Дейвид поклатил глава.

— Не. Няма да ти позволя.

— Какво, какво? Нямало да ми позволиш ли?

Гърбушковото лице се сгърчило в необуздан гняв, заедно с думите от устата му изхвръкнали пръски кръв.

— Знаеш ли какво ще ти кажа? Само слушай… — ревнал той, но вече нямал същата сила, личало, че с всеки миг отслабва. — … Ще ти кажа истината за света, където толкова отчаяно се опитваш да се завърнеш. Това е място, където хората страдат, източник на болка, безумства и мъки. Когато го напусна, война бушуваше, градове загиваха сред огън, пепел и дим. Жени и деца умираха, разкъсвани от бомби, пускани от самолети, чиито пилоти също имат съпруги и семейства. Твоят свят се самоубива, самоунищожава се, но най-смешното е, че и преди войната нещата не бяха много по-добри. В нейно лице хората от твоя свят си намират извинение да упражняват скритата в тях жестокост, да убиват, да унищожават себеподобните с най-голяма наглост и безнаказано. Войни е имало преди, ще има и занапред, човеците все така ще се бият, нараняват, осакатяват и предават едни други, защото това е в човешката природа.

Но дори и някак си да успееш да избегнеш войната, момченце, какво друго ти е приготвил животът, знаеш ли? Вече си наясно какво може да му се случи на човек в твоя свят. Ето, той ти отне майката, изсмука здравето й, затри красотата й и я захвърли на бунището като загнил, никому ненужен плод. И други, които обичаш, ще ти бъдат отнети по същия начин, помни ми думите! Ще изгубиш любима, деца. Те ще вехнат и чезнат от някоя незнайна болест и любовта ти няма да е достатъчна да ги спаси. И ти самият ще закъсаш със здравето. Ще остарееш, ще се превърнеш в болнав, хленчещ дъртак. Краката ще те болят, зрението ти ще отслабне, целият ще се сбръчкаш, кожата ти ще увехне. Ще изпитваш страшна болка и никой лекар няма да може да ти помогне. Болести разни ще си намерят уютно, топличко място в организма ти, там ще се размножават и разпространяват, ще те унищожават клетка по клетка, а ти ще се молиш на лекарите да те оставят да умреш, че да спре цялото това мъчение, но няма да го направят, защото е противно на етиката им. И така ще се влачиш, без близки, без приятели, без любим човек топла дума да ти каже и по челото да те погали. А смъртта ще те дебне от сенките в мрака и оттам ще ти маха с косата. Затова разбери: животът, който остави там, изобщо не е живот! А тук можеш да бъдеш крал, аз ще ти помогна да стигнеш до най-дълбоки старини с достойнство и без болка. А дойде ли краят ти, всячески ще го улесня: ще заспиш леко, с усмивка, за да се събудиш в рая на своите мечти, защото всички хора имат свой рай — създаден в бляновете им. И всичко, което искам в замяна, е да кажеш едно име. Хайде кажи го! Казвай, преди да е станало прекалено късно!