Розата и бодилът [bg]

Ройс напразно се опитваше да остане сериозен — не можеше да спре усмивката си, не и под нейния поглед. Това й влияние го объркваше. Той бе превърнал лъжата в свое препитание. Бе ненадминат лъжец, но не и с Гуен. На нея искаше да каже всичко. Това бе същият импулс, с който стоящият на ръба на пропаст си помисля за скок. Осъзнаването на неминуемото бедствие, което би последвало, не променяше желанието: нещо в гледката просто молеше за него.

За момента гледката бе достатъчна.

Ейдриън също изникна навън, спускащ ръкави.

— Мили Марибор, това място беше отвратителна кочина. Мисля, че за останалото ще се справите без мен. Освен това Ройс започва да се мръщи, когато го карам да чака.

— Благодаря ти — каза Гуен. — Сигурно няма да приемеш пари?

Ейдриън се подсмихна, а в следващия миг повдигна вежди.

— Би могла да ми кажеш видяното върху дланта ми… Или пък не всичко. Само нещо хубаво.

За момент тя погледна към Ройс и се усмихна неубедително. В погледа й имаше тъга.

— Какво, да не си видяла смъртта ми? — продължаваше боецът.

— Не — отвърна жената.

Тя помълча за момент, усмихна се на себе си и поде:

— Някой ден ти ще си спомниш този миг. Преди този ден споменът ще е избледнял почти до празно видение от отдавна забравено минало, но в уречения момент той ще се завърне. Тогава ти ще имаш бяла коса и ще усещаш тежестта на годините. Ще размишляваш за живота си, за нещата, които си постигнал, и за нещата, в които си се провалил. Ще изпиташ неспокойство. Ще заточваш меч и ще се порежеш. Ще видиш кръвта и тя ще ти напомни за тези ми думи. Ще си спомниш и ще се усмихнеш, ще се намръщиш и накрая, сред тишината на малката стая, ще заплачеш. Ще заплачеш, защото тогава ще разбереш смисъла на всичко. Съпругата ти ще дойде, ще те прегърне и ще те попита какво е станало. Ти ще я погледнеш и ще видиш страха й. През всички години, които тя ще те е познавала, през всички трудни моменти, които ще сте посрещнали заедно, тя почти никога няма да те е виждала да плачеш. Ти ще поклатиш глава и просто ще кажеш: Гуен. Тя ще разбере и двамата ще се прегърнете още по-силно. И двамата ще заплачете и моментът ще отмине. Това ще бъде приятен миг. Измъчвалата те мисъл ще бъде отмита от тези сълзи и ще ти напомни за много неща, някои от които ще си забравил, а не е трябвало. Така денят ще приключи по-добър.