И пета ще умре [bg]

Мрежата против насекоми на кухнята в задната част на къщата на семейство Картър беше оставена отворена. Вятърът си играеше с нея и я блъскаше в боядисаната в бяло, олющена рамка. Хванах дръжката и я задържах за госпожа Картър. Тя мина покрай мен и влезе в тъмната кухня. Не беше проронила нито една дума по пътя дотук. Нито пък аз. Ако не чувах тътренето на краката й, нямаше да знам, че върви след мен.

Сара изкачи бетонните стълби и изпробва вратата с една пукната и откъртена от металната рамка панта.

— Отворено е.

Прозорците или поне двата, обърнати напред, липсваха. Избелели завеси се люлееха на вятъра и пърхаха срещу тъмната вътрешност.

— Нека вляза първи — настоя Портър и я заобиколи. — Стой до мен.

Той премина през прага и пристъпи в малка кухничка — миниатюрна пластмасова маса и пейка, вградени в стената от едната страна, и ръждиви уреди от другата. Подът беше покрит с кал, стихиите си бяха взели своето. Вратата на хладилника зееше, рафтовете стояха празни. Повечето вратички на шкафчетата липсваха. Всички прозорци бяха или избити, или отворени, а вятърът нахлуваше със свистене. Точно зад кухнята се намираше миниатюрна дневна с диван, чиято тапицерия беше толкова избеляла и покрита с мръсотия, че нямаше начин да се определи каква е била навремето. Всички плоски повърхности бяха покрити с графити, ярко оцветени образи и форми, смесени с откъси текст, случайни имена и различни абревиатури.

— Може ли да снимаш всичко това? Ще ги прегледаме после.

— Сигурно е било някакво свърталище за местните хлапета — Сара вдигна фотоапарата. — Всеки тийнейджър се нуждае от хубаво местенце, където да си крие алкохола и да се чука на спокойствие.

Портър подмина малката дневна и кухня, както и миниатюрната баня със суха тоалетна чиния, цялата на петна, и завеса на душа, смачкана на топка в ъгъла на ваната. Когато плъзна лъча на фенерчето по напуканото огледало, срещна собствения си втренчен поглед. Мислите му се върнаха към дневника и малкото момченце, което прекосяваше тесния коридор в същия ред.