И пета ще умре [bg]

— Когато бях малък, криех всичките си ценности под матрака, независимо че там имаше чудовища.

Сара прокара лъча на фенерчето си по пружината.

— Ако под ценности имаш предвид прашни топчета и още бирени бутилки, значи улучи в десетката. Какво точно търсиш?

— Не съм сигурен — призна Портър. — В дневника тук отдолу имаше голяма бежова метална кутия.

— Е, сега я няма.

Детективът вдигна пружината и я облегна на матрака на стената, после коленичи. Прокара пръсти по дъските на пода, под лъча на фенерчето.

— Дъските са неравни.

— Цялата къща е неравна.

— Вадени са и после са връщани по местата им.

Сара приклекна до него.

— Смятам, че в дневника на лошите това щеше да е отбелязано.

— Може да е направено по-късно. Трябва ми отвертка.

— Да не мислиш, че съм си взела кутията с инструменти, преди да тръгна на тази малка екскурзийка? Очевидно не ме познаваш. Доволна съм, когато не си забравям зарядното за айфона — което, както току-що се сетих, остана на бюрото ми.

Портър почегърта дъските с нокти, но не успя да ги надигне.

— А ключовете от колата?

— Ключове имам — Сара извади връзката от джоба си и му ги връчи.

Той остави фенерчето на пода, а адвокатката насочи своя лъч към дъските, докато той се опитваше да пъхне ключа в тясното пространство помежду им. В началото дъските не поддадоха, но после и двамата чуха изпукването, с което първите три се отделиха от пода. Портър ги извади и сложи настрана, след това задърпа следващата. Тази се извади лесно, както и следващата. Той изкара общо пет и направи малък квадратен отвор.

Взе фенерчето си и светна в дупката.

— Какво виждаш?

Портър бръкна вътре, извади спален чувал и го връчи на Сара.

— Прилича ми на оборудване за къмпинг. Има още един спален чувал и раница.

При второто бъркане извади и другите два предмета, и пак претърси тайника, за да е сигурен, че не е пропуснал нещо.

— Това е.

Сара задърпа ципа на раницата.

— Задръж за секунда — Портър извади чифт латексови ръкавици от джоба си и й ги връчи. — Първо си ги сложи.

Тя се намръщи.

— Наистина ли смяташ, че вътре ще намерим улики? Вероятно пак е на хлапетата. Едно от по-умните е скрило леглото си, така че да не се налага да кара принцесата на бала да ляга на мръсния матрак.

— По-добре да вземем мерки, преди да се убедим — Портър си сложи ръкавици.

Сара последва примера му и се захвана отново с ципа.

— Ръждясал е, не мърда — тя се намръщи, но ципът най-сетне поддаде и се отвори с метално стържене.

От раницата блъвна застоял, неприятен въздух. От дъното й се надигна още по-неприятен мирис.

— По-добре дай на мен — Портър посегна към презрамките.

Светна вътре с фенерчето си, като се опитваше да диша през устата. След това се зае да вади предмети от средния джоб и да ги реди на пода. Когато изпразни раницата, се отдръпна и огледа предметите под лъча.