И пета ще умре [bg]

Точно в девет тя затваряше хладилника и слагаше на вратата лъскав нов катинар „Стенли“. Хладилникът оставаше заключен до обяд и процедурата се повтаряше до вечерята. Можех да постя до обяд, но нещо ми подсказваше, че малко храна в корема ще ми помогне да превъзмогна въздействието на пиянството от предишната нощ и вероятно ще ме оправи за остатъка на деня.

Недосъборени междинни стени стърчаха привидно наслуки, като големи, почернели клечки за зъби, растящи от пода. Малко по-назад се виждаше погребана под рухналия покрив стара вана.

Портър предприе поредната внимателна стъпка и коленичи пред голяма дупка в пода, където навярно се беше намирала дневната, фенерчето зашари през боклуците, пропаднали на долното ниво още отдавна, не беше възможно да се различат подробности. За секунда той си помисли, че забелязва металната тръба, за която бяха закачвани с белезници семейство Картър, но осъзна, че вижда дърво, вкоренило се някак в напукания бетонен под и израсло почти толкова високо, че да се протегне към светлината навън.

— Виждаш ли нещо? — попита Сара.

— Ще трябва да изгребем цялата къща. Това място се разпада от години.

— Няма трупове обаче, нали?

— Щяха да са измъкнати оттук още преди време… — Портър си каза, че това е истина, но умът му нямаше затруднения да си ги представя, дузини трупове, затрупани в разпадащите се останки на тази къща, с изгоряла и почерняла плът. Тук вонеше на смърт.

— Хей, можеш ли да ми подхвърлиш фотоапарата? Не се приближавай много, не искам да се движиш по пода.

Сара се поколеба, замахна опитно и му метна апарата отдолу.

Портър го улови с връхчетата на пръстите си.

— Благодаря.

Внимаваше да не го изтърве, когато го спусна в отвора с пръст на копчето за снимане. Щракна към дузина кадъра, като го въртеше напред-назад, ярката светкавица озаряваше всички ъгли.

— Ехо, намерих кола! — извика Сара някъде иззад него.

Портър погледна за последно към останките на мазето и се върна внимателно по следите си, докато не стъпи на твърда земя отвън. Адвокатката се намираше на около двайсет крачки от къщата, фенерчето й сочеше към преплетен шубрак.