И пета ще умре [bg]

Наш погледна тревожно Клеър. И двамата си мислеха едно и също — Бишъп.

Белкин посочи пикапа с палец.

— Там е шибана каша. Никога не съм виждал подобно нещо.

— Покажи ни — каза Клеър.

Лейтенантът кимна и се обърна натам. Мина под жълтата лента и я вдигна за детективите. Приближи се откъм вратата за шофьора. Прозорецът беше свален.

— Поне засега версията ни е, че извършителят е взел маркуча от водната цистерна и е изпразнил съдържанието й в кабината, всичките два тона и половина. Сигурно е отнело известно време — двайсет или трийсет минути, може и повече. Когато пристигнах тук, температурата беше към минус двайсет, с вятъра се усещаше още по-ниска. Криминалистите още се опитват да установят, но според тях онзи, който го е направил, първо го е държал на пръскалка няколко минути, после е изчакал още няколко и пак е пуснал водата. Според тях цялото това чудо е направено на пластове. Дори при такива температури за подобно нещо се налага постепенно изграждане. Няма да изглежда така, ако се изпразни цистерната на един път. Тази гадост е изисквала търпение и чифт здрави топки, особено така, на открито, като в случая.

Клеър наистина се стараеше да следи обясненията на лейтенант Белкин какво виждат. Изслуша и допълнителните подробности за дебелината на леда и плътността му. Чу Наш да пита дали водата е била солена. Чу отговора на Белкин, че не е. Солената вода не би замръзнала на тази температура. Чу всичко това, докато умът й се опитваше да възприеме онова, което виждаха очите.

В кабината на пикапа имаше човек. Носеше колан и държеше волана с две ръце. Погледът му беше втренчен напред, в някакъв несъществуващ предмет в далечината.

Тялото беше обвито в неравен лед, плътен и замръзнал навсякъде — по-тънък около лицето и главата, по-дебел на седалката и пода.

Лицето се взираше напред със замръзнал мъртъв поглед.

Принадлежеше на момче. Тийнейджър.