Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 165
Перейти на страницу:

— Здравейте. Добре дошли във Фредерик Билдинг. — В празното фоайе поздравът прозвучава като безплътен глас от филм на ужасите.

Вратите се затварят и тя натиска копчето за петия етаж. На телевизионния екран в кабината през седмицата вървят новини и реклами, но сега екранът е изключен. Не звучи и коледна музика, слава богу.

— Нагоре — съобщава роботизираният глас.

„Той ще ме чака — мисли си Холи. — Някак си е успял да влезе, ще ме чака, когато вратите се отворят, и няма да има къде да бягам“.

Но вратата се отваря в празен коридор. Тя минава покрай пощенската кутия (старомодна, колкото придвижването с асансьор е сравнително ново), покрай дамската и мъжката тоалетна и спира пред врата с надпис СТЪЛБИЩЕ. Всички се оплакват от Ал Джордан, при това напълно основателно: отговорникът за поддръжката на сградата е некадърен и мързелив. Но явно има връзки, защото не го уволняват въпреки натрупващия се с камари боклук в мазето, счупената камера на страничния вход и бавното — почти необяснимо — доставяне на пратки. Да не говорим за проблема с модерния японски асансьор, който е вбесил всички.

Днес следобед Холи обаче се надява Ал да е бил немарлив и в други отношения, за да не се налага да губи време, докато вземе стол, на който да се качи, от офиса. Отваря вратата към стълбището и вижда, че има късмет. Струпани на площадката — и препречващи стълбите към шестия етаж, вероятно в нарушение на противопожарните изисквания — има принадлежности за почистване, сред които парцал с дълга дръжка, подпряна на парапета, и кофа на колелца, пълна до половината с мръсна вода.

Холи се замисля дали да не изхвърли мътната вода надолу по стълбите — Ал си го заслужава, — но в крайна сметка не намира смелост. Влиза в женската тоалетна, сваля приставката за изцеждане и изхвърля мръсната вода в една от мивките. После избутва кофата до асансьора — дамската ѝ чанта виси неудобно от сгъвката на лакътя. Натиска копчето, за да повика асансьора. Вратите се отварят и роботизираният глас ѝ казва (в случай че е забравила):

— Пети етаж.

Спомня си деня, в който Пийт влезе в офиса и попита:

— Не можеш ли да нагласиш асансьора да казва: „Кажете на Ал да ме поправи, после го убийте“?

Холи обръща кофата. Ако държи краката си плътно събрани (и внимава), отгоре има достатъчно място, колкото да стъпи между колелцата. От чантата си изважда тиксо и малко пакетче, опаковано с кафява хартия. Повдигната на пръсти и протегната толкова, че ризата ѝ се измъква от панталона, залепва пакетчето на тавана във вътрешния ляв ъгъл на кабината. Така то се намира високо над зрителното поле, където (според покойния Бил Ходжис) хората рядко поглеждат. Дано и Ондовски не погледне нагоре. В противен случай лошо ѝ се пише.

Изважда телефона от джоба си, вдига го и снима пакетчето. Ако всичко мине, както се надява, Ондовски няма да види тази снимка, което обаче не е кой знае каква застраховка.

Вратите на асансьора отново са се затворили. Холи натиска копчето и забутва кофата обратно по коридора, след което я връща там, откъдето я е взела. После минава покрай „Козметика Брилианси“ (където, изглежда, работи само един мъж на средна възраст, който напомня на Холи за стария анимационен герой Друпи) и стига до „Търси се“ в дъното. Отключва вратата и влиза в офиса с облекчена въздишка. Поглежда си часовника. Почти пет и половина. Остава ѝ съвсем малко време.

Отива до сейфа и набира комбинацията. Изважда револвера „Смит & Уесън“ на покойния Бил Ходжис. Макар да знае, че е зареден — незареденото оръжие е безполезно дори за да удариш някого, друга от максимите на ментора ѝ, — отваря барабана, за да се увери, после го затваря.

„В гърдите — мисли си. — Веднага щом излезе от асансьора. Не се тревожи за кутията с парите; ако е картонена, куршумът ще я прониже, дори да я държи пред гърдите си. Ако е метална, ще трябва да се прицеля в главата. Ще стрелям от упор. Може да се разхвърчи кръв, но…“

За своя изненада се разсмива.

Но Ал е оставил принадлежности за почистване.

Холи поглежда часовника си. 17:34. Остават ѝ двайсет и шест минути преди Ондовски да пристигне, ако, разбира се, дойде навреме. Има да свърши още няколко неща. Все важни. Няма нужда да се чуди кое е най-важно, защото ако не оцелее, някой трябва да разбере за съществото, взривило училище

1 ... 113 114 115 116 117 118 119 120 121 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)