Игра на милиарди [bg]

Лий беше връзката.

Лий беше човекът, който стоеше зад смъртта на баща му. Върна се до бюрото си. Стовари се на стола. Следващият линк гласеше: „Оук Лийф Венчърс" продава двадесет и пет процента дялово участие на „Чайна Инвестмънт Корпорейшън". Продължаваше с информация, че ЧИК ще изпрати трима от мениджърите си в офисите на „Оук Лийф". Магнус Лий беше цитиран, че е „развълнуван" от инвестицията, макар да посочва, че ЧИК ще играе ролята на мълчалив партньор.

Лъжи. Лъжи. Купища лъжи.

Десетина минути Астър четеше линк след линк.

„Чайна Инвестмънт Корпорейшън" беше инвестирал милиарди долари във всяка от частните инвестиционни фирми, свързани с корпорациите, които баща му беше разследвал. Лий винаги беше отбелязвал, че инвестициите са пасивни, но във всеки от случаите ЧИК беше изпращал няколко мениджъри в частните инвестиционни фирми като „мениджъри на обучение".

С други думи, „шпиони".

Астър си спомни азиатеца със светлосините очи, който се беше опитал да го убие вчера. Цветът беше същият като очите на Магнус Лий.

Боби кликна върху уебстраницата на „Уотърсмарк". Отвори списъка с мениджъри и не се изненада, когато намери познато име: „Хърбърт Хонг. С научна степен от Станфорд, МТИ… роден в Китай". Хонг беше един от мениджърите на ЧИК, внедрен в „Уотърсмарк", който след това беше отишъл да работи в „Бритиум".

Изведнъж всичко му се изясни. „Чайна Инвестмънт Кор-порейшън" използваше миноритарното си участие в „Уотърс-марк", „Оук Лийф" и всички останали, за да наложи влиянието си над определени ключови компании в портфолиото на фонда — компании в критични сектори в националната икономика: компютри, енергетика, сателити, ракети. Но с каква цел?

Контрол.

Досега действията на Лий — и по подразбиране на страната му — биваха скривани под пелерината на ежедневната корпоративна дейност. Астър знаеше, че това време е приключило. Лий вече не се задоволяваше само с шпионаж. Имаше нещо друго наум. Нещо ужасно се печеше. Баща му знаеше какво е то и това му беше коствало живота. Палантир също го знаеше.

Започват да се отчайват.

Самият Лий му беше казал да изчака до петък.

Каквото и да беше, случваше се сега.

Астър извади телефона си, за да се обади на Алекс. Стигна прекалено далеч. Не изпитваше задоволство от усилията си, само ужас. Щеше да остави ФБР да се заемат. Докато набираше, по високоговорителя се разнесе гласът на секретарката му:

— Обаждане за теб, Боби. Септимъс Ревънтлоу.

Астър погледна часовника. Една минута преди три. Оставаше час и половина до изискуемостта на марджин кола. Оставаше час и половина до банкрута.

Боби остави мобилния и вдигна стационарния телефон.

— Здравей, Септимъс.