Среднощен танц

— Бързо, трябва да се измъкнем от него. Той е луд!

Джон сграбчи ръката й и се вмъкна в тълпата от хора. Бел погледна зад себе си. Спенсър скъсяваше разстоянието помежду им. Алекс и Ема бяха зад него, но като двойка, те не можеха да се движат толкова бързо, както той го правеше сам.

— Движим се бавно — каза Бел разтревожено. — Ще ни хване преди да стигнем до вратата.

Младият мъж не отговори. Той усили темпото и кракът му протестира болезнено при това мъчение.

— Джон, не сме достатъчно бързи. Трябва да стигнем там. — Бел посочи вратите, които извеждаха от балната зала. Между двама им и средствата им за бягство имаше стотици танцуващи лордове и дами.

— И как предлагаш да стигнем до там? С танц ли?

Бел примигна.

— Ами да! — Със сила, родена от ярост и ужас, тя дръпна Джон, за да го накара да спре, сложи ръка на рамото му и започна да танцува валс.

— Да не си полудяла, Бел?

— Просто валс. И ще ни изпроводи от залата. Ще бъдем там за нула време. Дори Спенсър няма да посмее да изтича през дансинга.

Джон застави осакатения си крак да се движи и бавно започна да танцува, като с всяка следваща стъпка си проправяше път през залата.

В припряността си Бел заби пръсти в рамото му, докато се опитваше да го изтласка още по-напред.

— Ще ме оставиш ли аз да водя? — изсъска той и след миг, когато се блъснаха в друга двойка добави: — Много съжалявам.

Тя проточи врат.

— Виждаш ли го?

— Опитва се да мине по периферията на залата. Никога няма да ни настигне. Превъзходен план, любов моя.

Те се завъртяха трескаво, а движенията им станаха необуздано неуместни и напълно извън такта, но няколко минути по-късно, стигнаха до другия край на залата.

— Какво ще правим сега? — попита Бел.

— Ще те заведа у дома. После отивам при властите. Трябваше да го направя много отдавна, но не мислех, че могат да сторят нещо срещу словесни заплахи. Обаче оръжие в стомаха… това трябва да го вкара в затвора, поне за известно време.

Тя кимна и го последва към вратата.

— Мога да бъда твой свидетел. И съм сигурна, че Алекс, Ема и Дънфорд могат да свидетелстват. — Тя въздъхна облекчено, доволна, че Джон не възнамерява да раздаде правосъдие със собствените си ръце. Ако убиеше Спенсър, щяха да го обесят.

Току-що бяха излезли на хладния нощен въздух, когато Дънфорд внезапно се появи пред тях.

— Чакайте — извика той и спря да си поеме дъх. — Хванал е майка ти, Бел.

— Какво? — Кръвта се оттегли от лицето й. — Как?

— Нямам представа, но го видях да напуска залата заедно с нея преди няколко минути и я държеше много близо до себе си.

— О, Джон, трябва да направим нещо! Сигурно е много уплашена.

— Не мога да се сетя за някой по-умел от майка ти — каза Джон, опитвайки се да я накара да се успокои. — Тя вероятно вече го е вързала и очаква до няколко минути да се появи полицията.