Среднощен танц

— Скъпа моя?

Тя прие жеста му с усмивка, но когато подминаха Дънфорд, се обърна и изсъска.

— Ще те убия, заради това!

— Сигурен съм, че ще опиташ.

— Тази карета не е толкова топла, колкото другата — каза Алекс с извинителна усмивка. — Обикновено не я използвам през зимата.

След няколко минути цялата групичка бе настанена в каретата, отново на път за зимния бал на Тъмбли. Бел и Джон се сгушиха заедно в ъгъла, обърнати един към друг, за да се справят със студа.

Джон беше сложил ръка върху нейните и лениво потропваше с пръсти върху кокалчетата й. Тя се почувства затоплена от докосването му и вдигна поглед към него. Джон се взираше в нея с кадифената мекота на топлите си кафяви очи.

Бел не можа да устои и въздъхна тихо от удоволствие.

— О, за бога! — възкликна Дънфорд и се обърна към Алекс и Ема. — Вижте ги само! Дори от вас двамата не ми се повдигаше толкова.

— Някой ден — прекъсна го Бел с нисък глас и го бодна с пръст, — ще срещнеш жената на мечтите си и тогава ще направя живота ти ужасен.

— Страхувам се, че няма, скъпа моя Арабела. Жената на мечтите ми е такъв образец, който не би могъл да съществува наистина.

— О, моля те — изсумтя Бел. — Обзалагам се, че в рамките на една година ще бъдеш вързан и окован и това ще ти харесва.

Тя се облегна назад с доволна усмивка. До нея Джон се тресеше от смях. Дънфорд се наведе напред с лакти, опрени в коленете.

— Ще приема този облог. Колко си готова да загубиш?

— Колко си готов ти да загубиш?

Ема се обърна към Джон.

— Очевидно си се оженил за хазартен тип жена.

— Можеш да си сигурна, че ако знаех това, щях да обмисля действията си по-внимателно.

Бел го сръчка игриво в ребрата и изравни решителния си поглед с този на Дънфорд.

— Е?

— Хиляда лири.

— Дадено.

— Да не си луда? — Ръката на Джон се затегна значително около пръстите й.

— Да допускам ли, че само мъжете могат да залагат?

— Никой не прави такива глупави залози, Бел — каза Джон. — Току-що направи облог с човек, който може да контролира резултата. При всички положения ще загубиш.

— Не подценявай силата на любовта, мили мой. Въпреки че в случая на Дънфорд, може би е нужна само похот.

— Нарани ме — отговори Дънфорд и за да подчертае думите си, сложи драматично ръка над сърцето си. — Да предположим, че не съм способен на по-висши чувства.

— Не си ли?

Джон, Алекс и Ема наблюдаваха размяната на реплики с нарастващ интерес и развеселеност.

— Нямах идея, че си такъв страховит противник, мила моя — каза Джон.

— Не знаеш много неща за мен — засмя се Бел. Тя се облегна назад със самодоволна усмивка. — Просто изчакай да свърши вечерта.

В стомаха на Джон се настани странно чувство.

— Страхувам се за всеки миг от нея.