Среднощен танц
- Автор: Куинн Джулия
- Серия: Блайдън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Среднощен танц». Краткое содержание книги:
Съпругът й погледна надолу към китките си и Бел забеляза, че той е освободил ръцете си от хлабаво завързаното шалче.
— О, Джон! — прошепна тя на висок глас. — Обичам те. Знаеш това, нали?
Той кимна и устните му оформиха думите „Дай ми пистолета“.
— О, Джон — изплака тя. Прецени, че колкото по-добра сцена направи, толкова повече време щеше да им спечели, за да могат да организират действията си. Тя плъзна свободната си ръка към тила му, дръпна го към себе си и го целуна жарко.
Бел се притисна към Джон възможно най-силно, молейки се Спенсър да не е в състояние да види какво се случва в тясното пространство между телата им. Тя постави оръжието в ръцете на Джон и едновременно с това дръпна хлабавата връзка от китките му.
— Продължавай да ме целуваш — прошепна той.
Тя можеше да усети как пръстите му се обвиха около оръжието. Бел проследи очертанията на устните му с език, наслаждавайки се на малко по-соления му вкус.
— Отвори си устата, любов моя — каза той нежно.
Тя го направи и езикът му нахлу в нея, задълбочавайки целувката. Бел отвърна на страстта му със същия плам, като едновременно с това наблюдаваше с едно око Спенсър, който ги следеше с очаровано изражение.
Ръката му се наклони леко. Бел знаеше, че целувката им отвлича част от вниманието на Спенсър от натрапчивата му идея да убие Джон. Тя беше твърдо решена да го разсее напълно и изстена шумно от удоволствие.
Джон проследи линията на челюстта й с пътечка от целувки и Бел изви врата си, за да му даде по-голям достъп. Но тя знаеше, че концентрацията му бе насочена другаде. Изведнъж усети как той кимна и в същия миг от сенките дойде противен, почти нечовешки писък.
Звукът беше ужасяващ. Стомахът на Бел се преобърна, само като го слушаше.
— Какво, по дяволите? — Спенсър беше изтръгнат от воайорския си унес и обърна глава към ужасния звук.
Джон внезапно пусна Бел и преди тя да осъзнае какво се случва, се претърколи напред и падна на земята.
Джон се обърна рязко и извади пистолета. Той натисна спусъка и изби оръжието на Спенсър от ръката му. Алекс и Дънфорд незабавно се втурнаха напред и събориха зашеметения мъж на земята.
Персефона пристъпи напред и скръсти ръце с доволна усмивка на лицето.
Понякога малко повече възраст и проницателност са от голяма полза.
— Персефона, какво правиш тук? — попита Алекс, докато притискаше китките на Спенсър зад гърба му.
— Това е страхотен начин да ми благодариш, след като дойдох тук и спасих положението.
— О, Персефона — каза Бел развълнувано. — Благодаря ти! — Тя се изправи на крака и обви ръцете си около по-възрастната жена. — Но откъде дойде този ужасен звук?
— От мен. — Персефона се ухили широко.
Керълайн повдигна вежди невярващо.
— Със сигурност това не беше човек!
— О, беше!
— Несъмнено свърши работа — каза Джон, когато се присъедини към жените, след като се бе уверил, че Спенсър е завързан здраво. — Макар че трябва да призная, дори не съм си представял, че можеш да издадеш такъв звук, след като ти дадох знак да създадеш суматоха.
— Знаел си, че тя е тук? — попита Бел.
— Едва след като я видях да ти подава пистолета в ръка. Добра работа, Персефона. — Джон приглади косата си назад и забеляза, че ръката му трепери. Щеше да мине доста време преди образът за това как Спенсър държи Бел като заложница, да избледнее от съзнанието му.
— Как, за бога, дойде тук? — попита Бел.
— Знаех, че се случва нещо лошо. Никой не си направи труда да ми довери какво става. — Персефона подсмръкна надменно. — Но аз се досетих. Също така подслушвах доста. И тогава осъзнах…
— Извинете! — извика Дънфорд. Към него се завъртяха шест глави.
— Може би искате да уведомим властите за него? — Той посочи надолу към Спенсър, който лежеше на пода вързан и със запушена уста.
Бел махна с ръка към него, по-заинтересована от историята на Персефона.
— Няма къде да отиде в този вид.
Дънфорд повдигна вежди в отговор на равнодушието й, но въпреки това заби крака си в гърба на Спенсър, най-вече просто заради забавлението, което му носеше това.
— Ако мога да продължа — започна напевно Персефона, която изглежда напълно се наслаждаваше на ролята си като героиня на деня.
— На всяка цена — отговори Бел.