Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Вижте краля на ада! — изкрещя триумфално Зандрамас. — Бягайте, нещастни твари, за да поживеете още няколко минути. После той ще запокити всички ви във вечния мрак, вечните пламъци и вечното отчаяние!
Гарион спря. Не можеше да се хвърли в ада на този безкраен ужас.
Ала след миг, изплувал от спомените му, един глас достигна до съзнанието му. После заедно с гласа изплува образ. Кралят на Рива сякаш стоеше сред влажно сечище някъде в незнайна гора. Лек дъждец се сипеше от нощното небе, листата под краката му бяха мокри, подгизнали в неприятна влага. Ерионд, съвсем безгрижен, приказваше нещо на приятелите си. Гарион си припомни, че това се беше случило точно след първата им среща със Зандрамас — тогава магьосницата беше приела формата на дракон, за да ги нападне.
„Но огънят не беше истински — обясняваше светлокосият юноша на приятелите си. — Не знаехте ли? — Той изглеждаше учуден от неспособността на приятелите си да проумеят измамата. — Това беше само илюзия. Всъщност злото е тъкмо това, — просто отвращаваща илюзия. Съжалявам, ако някой от вас се е разтревожил, но нямах време да ви обясня.“
И Гарион разбра, че това е ключът към победоносния край на схватката. Халюцинацията беше продукт на умопомрачение. Илюзията бе нещо съвсем различно. Той не полудяваше. Лицето на господаря на ада не беше реално, то бе внушен отвън образ — също като образа на Арел, който Се’Недра беше срещнала в гората, край Кел. Единственото оръжие, с което Детето на Мрака можеше да се противопостави на Детето на Светлината, беше илюзията, изкусната измама, насочена срещу човешкия ум. Това наистина бе мощно оръжие, ала същевременно — и много крехко. Един лъч светлина би могъл да го унищожи. Кралят на Рива отново тръгна напред.
— Гарион! — извика Силк.
— Не обръщай внимание на лицето — посъветва го Гарион. — То не е истинско. Зандрамас се опитва да ни уплаши толкова силно, че да полудеем. Грозният образ не съществува. Той е просто сянка.
Зандрамас се олюля, а огромното лице зад нея трепна и изчезна. Очите на магьосницата се стрелкаха във всички посоки, ала накрая спряха за няколко секунди на портала, водещ към пещерата. Гарион знаеше с непоклатима сигурност, сякаш бе видял със собствените си очи, че в пещерата има нещо странно — нещо, което беше последната отбранителна линия на Зандрамас. След това, привидно незаинтересувана от унищожаването на оръжието, което винаги бе служило така добре на Детето на Мрака, магьосницата светкавично направи знак на останалите гролими.
— Не! — долетя звънкият, ясен глас на пророчицата от Кел. — Не мога да позволя да направиш това. Този въпрос трябва да бъде решен от Избора, притиснал с огромното си бреме плещите ми, а не чрез безсмислени битки. Прибери меча си в ножницата, Белгарион от Рива, а ти, Зандрамас от Даршива, изтегли слугите си от бойното поле.
Гарион откри, че мускулите на краката му изведнъж се парализираха — не можеше да направи нито крачка напред. Успя да се обърне и видя Кайрадис, която слизаше по стълбите, водена от Ерионд. Веднага след нея вървяха леля Поул, Поледра и риванската кралица.
— Задачата, която и двамата имате тук — продължи Кайрадис с отекващ, звучен глас — е не да се унищожите един друг. Ако се случи единият от вас да отнеме живота на другия, задачите ви ще останат неизпълнени и аз също не ще успея да извърша онова, което е отредено за мен. След това всичко, което съществува сега, всичко, което е било, и всичко, което предстои да живее в бъдеще, ще изчезне завинаги. Прибери меча си, Белгарион, а ти, Зандрамас, отпрати своите гролими от бойното поле. Нека отидем на Мястото, което вече не съществува, и там да направим своя избор. Вселената се уморява от нашето закъснение.
Гарион със съжаление прибра меча в ножницата, ала магьосницата от Даршива присви очи и заповяда на гролимите с леден, безизразен глас.
— Убийте сляпата даласианска вещица в името на новия бог на ангараките!
Гролимите, с очи, блеснали в религиозен екстаз, се втурнаха към подножието на стълбите. Ерионд въздъхна, решително пристъпи напред и застана спокойно пред Кайрадис.
— Това няма да е необходимо, Носителю на Кълбото — каза му Кайрадис, наведе леко глава и звънкият глас, който звучеше навсякъде около нея, загърмя като страхотен, гневен хор. Гролимите се олюляха, после започнаха да се блъскат слепешком наоколо, взирайки се с невиждащи очи в дневната светлина.