Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
— Какво прави? — попита го Белгарат.
— Стои пред отвора на пещерата, пред вратата или пред… наречи го както искаш. С нея има поне четиридесет гролими.
— Четиридесет? — възкликна Гарион и се обърна към Кайрадис. — Но ти каза, че силите ще бъдат равностойни!
— Ти не си ли равностоен поне на петима, Белгарион?
— Ами…
— Защо каза „имаше“? — Белгарат погледна брат си.
— Бих споменал, че нашата обсипана със скъпоценности приятелка се опита да накара няколко от гролимите да разбият онова, с което е запечатана вратата. Не съм сигурен дали причината бе в силата, държаща входа затворен, или просто Зандрамас си изпусна нервите, когато гролимите се провалиха. В момента поне петима от тях очевидно са мъртви, а Зандрамас крачи нервно и се мъчи да измисли нови ругатни. Между другото всичките гролими са с лилава подплата на качулките.
— Значи са магьосници — рече мрачно Поулгара.
— Магьосничеството на гролимите не е на особена висота. — Белдин вдигна рамене.
— Видя ли дали тя има светлинки под кожата? — поинтересува се Гарион.
— О, да, има. Лицето й прилича на поляна, пълна със светулки в лятна вечер. Видях и албатроса. Кимнахме си, но нямахме време да спрем и да поприказваме.
— Той какво правеше? — попита подозрително Силк.
— Просто се рееше в небето. Знаеш ги какви са албатросите. Според мен едва ли раздвижват крилете си повече от веднъж седмично. Мъглата започва да намалява. Защо просто не поемем дълбоко дъх, а след това можем да застанем на някоя тераса над онзи амфитеатър. Като види тъмни силуети, плуващи в мъглата, Зандрамас непременно ще се сепне, не мислите ли?
— Видя ли бебето ми? — попита Се’Недра със свито сърце.
— Той вече не е бебе, момичето ми. Синът ти е голямо момче с руси къдрици — същите, каквито имаше Ерионд. Разбрах по изражението му, че не харесва особено компанията, в която е попаднал. Ако се съди по погледа му, той ще израсне със същия лош нрав както останалите членове на семейството ви. Навярно Гарион би могъл да слезе долу и да му подаде меча, а после всички да седнем настрана и да наблюдаваме как малкият се справя с проблема.
— Бих предпочел да не убива хора преди да е сменил млечните си зъби — строго каза Гарион. — Има ли някой друг с тях?
— Ако съдя по описанието на съпругата му, ерцхерцог Отрат е сред групата на Зандрамас. На главата си е сложил евтина корона и е облечен с изтъркани кралски роби. Погледът му не издава особен интелект.
— Този е мой! — процеди Закат. — Никога досега не съм имал възможност лично да накажа човек, уличен в държавна измяна.
— Жена му ще ти е вечно задължена — засмя се Белдин. — Дори може да предприеме пътуване до Мал Зет, за да изкаже лично благодарностите си пред теб. Тя е сочно и красиво момиче, Закат. Съветвам те добре да си починеш, преди да я приемеш.
— Насоката, в която се развива този разговор, не ми допада — тихо каза Кайрадис. — Времето минава. Да тръгваме.
— Нека бъде така, както желае сърцето ти, малка моя любима — отвърна засмяно Белдин.
Кайрадис не можа да сдържи усмивката си.
Отново заговориха с бодър, шеговит тон. Приближаваше най-великото събитие на всички времена и омаловажаването му беше естествена човешка реакция.
Силк ги изведе от нишата: меките му ботуши не издаваха и звук по влажните камъни, ала Гарион и Закат трябваше да се придвижват внимателно, за да не дрънчат с доспехите. Извисяващите се към небето каменни тераси бяха еднакво високи — около десет стъпки, — ала на равни интервали между тях имаше стъпала. Силк ги изведе три площадки по-нагоре и след това тръгна в кръг, заобикаляйки пресечената пирамида. Когато стигнаха до североизточния й край, драснианецът спря и прошепна:
— Не бива да вдигаме никакъв шум. Амфитеатърът е само на стотина метра. Не искаме някой гролим с остър слух да ни чуе, нали?
Пропълзяха край ъгъла и няколко минути предпазливо вървяха по северната стена. След това Силк спря, наведе се над ръба и надникна надолу в мъглата.
— Ето го — прошепна той. — Амфитеатърът е врязан под формата на квадрат в самия хълм. Простира се от брега на морето до този портал — е, наречете го врата или както искате. Ако погледнете от ръба, ще видите, че терасите са прекъснати на много места. Амфитеатърът е точно под нас. В момента се намираме на сто метра от Зандрамас.
Гарион надникна в мъглата — и изведнъж му се прииска да я помете със силата на волята си и да погледне врага си в лицето.