Пророчицата от Кел

— Нямам нищо против косата й да е малко разрошена — бързо каза Дурник.

— Ти не, но тя непременно има. Нека да почакаме.

Странно, ала Кълбото пак запя изпълнената с неудържим копнеж мелодия. Отново се възцари невероятна тишина, нарушавана единствено от радостния плач на новороденото.

Тримата приятели стояха на върха на хълма. Дъхът им, превърнал се в облачета бяла пара, се издигаше в студената нощ. Стояха неподвижно, заслушани в далечните, красиви звуци на детския плач.

— Има силни дробове — рече Гарион на щастливия баща.

Заслушан в песента на чедото си, ковачът се усмихна широко.

В този миг към самотното бебешко гласче се присъедини още едно.

Сега светлината, излетяла от Кълбото, беше истински взрив от синьо сияние, което озари снега около тях, а щастливата песен на камъка заля цялата земя с ликуващите, светли звуци на триумфа.

— Знаех си! — възкликна щастливо Белгарат.

— Две! — възкликна Дурник — Близнаци!

— Просто семейна черта, Дурник — засмя се Белгарат и прегърна ковача.

— Момчета ли са, или момичета? — попита Дурник.

— Че какво значение има това сега? Ако искаш, можем да слезем долу и да проверим.

Ала щом се обърнаха да тръгнат надолу, видяха, че недалеч от къщата става нещо необикновено. Тримата впериха погледи в гигантския стълб от наситеносиня светлина, спускащ се от звездното небе, до който скоро се появи втори лъч — бледосин. В мига, когато двата лъча докоснаха снега, къщата се окъпа в лазурното им сияние. След миг към тях се присъединиха червен и жълт, зелен, лилав и още един странен стълб бляскава светлина, чийто нюанс Гарион трудно би могъл да опише. Най-сетне от небето се спусна огромен лъч от ослепително бяло сияние. Като истинска цветна дъга светлините се подредиха в двора пред вратата на къщата, после отново поеха към небесния свод, обвивайки го в пулсиращо наметало от сияйни, преливащи цветове.