Пророчицата от Кел
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пророчицата от Кел». Краткое содержание книги:
Единствено Пророчицата от Кел може да разкрие къде се намира това мистериозно място — ала тя е в състояние да стори това едва когато Гарион и Поулгара извършат предопределената им от пророчествата задача в пещерата на Пророците, разположена в сърцето на величествена планина…
Драконът изрева от болка, от зейналата му паст блъвнаха огнени езици и той се обърна непохватно, за да спре атаката на Силк. Дребничкият драснианец ловко отскочи, а останалите се втурнаха срещу ужасната твар. С ритмични удари Дурник и Тот заблъскаха оголените хълбоци на звяра.
В главата на Гарион светкавично се зароди отчаян план.
— Бий по опашката! — извика той на Закат, отстъпи няколко крачи назад, за да се засили, после се втурна напред — движеше се тежко и твърде непохватно, поради тежестта на доспехите. Скочи върху мятащата се във всички посоки опашка и се затича нагоре по гърба на звяра.
— Гарион! — долетя нейде зад него ужасеният вик на Се’Недра. Той не му обърна внимание и продължи да се катери по люспестия гръб на чудовището, докато не стигна до раменете на дракона. Знаеше, че ударите с огнения меч изобщо не могат да навредят на дракона. Не така обаче стояха нещата с Морджа. Гарион издигна меча на Желязната хватка и нанесе страхотен удар с две ръце в основата на врата на звяра. Драконът не обърна никакво внимание на това и продължи да търси дръзките си противници. Ала Морджа изкрещя от болка, усещайки огромната изгаряща сила на Кълбото. Точно в това беше предимството на Гарион и неговите приятели. Оставен сам, драконът беше безсилен срещу нападението на многобройните противници. Единствено хитростта на вселилия се в него господар на демоните бе смъртна заплаха за тях, ала Гарион знаеше от опит каква мощ притежава Кълбото в битките с демони и какви страшни рани е способно да им нанесе. В това отношение Камъкът на Доброто беше по-могъщ от бог, защото изчадията на ада можеха да избягат от божеството, ала наказанието, наложено от Кълбото на Алдур, неизбежно ги застигаше.
— Още огън! — заповяда той на камъка и отново вдигна оръжието си. Последва удар, още един и още един. Мечът вече не отскачаше от твърдите като камък люспи, а започна да се впива все по-дълбоко в плътта на звяра. Силуетът на Морджа, който едва се открояваше в тялото на дракона, започна да се гърчи от болка, защото мечът вече режеше и неговия врат, нанасяйки убийствени удари по люспестото тяло на дракона. Гарион вече беше замахнал, ала изведнъж смени посоката на удара, сграбчи здраво дръжката и заби острието в гърба на звяра, точно между гигантските му рамене.
Морджа изрева.
Гарион завъртя меча и под острието зейна огромна рана.
Болката беше толкова голяма, че дори драконът я усети и изрева. Гарион вдигна меча и още веднъж го заби в кървящата рана, този път още по-дълбоко.
Двете същества — Морджа и драконът — изкрещяха в един глас.
Незнайно защо това накара Гарион да си спомни нещо от детството си. Припомни си за онези времена, когато наблюдаваше как Кралто копае дупки за коловете на оградата. Сега риванският крал съзнателно копираше ритмичните движения на фермера — вдигаше меча високо във въздуха и с все сила го забиваше в плътта на звяра. С всеки удар раната зейваше по-страшно и ставаше по-дълбока, от разкъсаната плът шуртеше кръв и плискаше във всички посоки. Гарион за миг зърна бялата кост на чудовището и веднага промени посоката на ударите. Дори мечът на Желязната хватка нямаше да може да пререже гръбнак, дебел като огромно дърво.
Приятелите на Гарион отстъпиха смаяно назад и загледаха как драконът се опитва да обърне глава в отчаян опит да се отърве от своя мъчител, който беше пробил огромна рана в гърба му. Ала тяхното замайване продължи само миг, след който те отново се втурнаха напред и почнаха да нанасят тежки удари върху по-меките люспи, покриващи гърлото, корема и хълбоците на дракона. Атаките на Сади, Силк и Велвет бях светкавични, тъй като те внимаваха огромното животно да не ги стъпче. Дурник нанасяше методични удари върху единия хълбок и чупеше едно след друго ребрата на звяра. Същото правеше и Тот от другата страна. Превърнали се във вълци, Белгарат и Поледра впиваха зъби в гърчещата се опашка.
В този момент Гарион откри онова, което търсеше — сухожилието, дебело като котвено въже, което водеше към едно от гигантските крила.
— Още огън! — провикна се отново той.
Мечът пламна с нова сила, ала този път Гарион не замахна, а опря острието в сухожилието и започна да реже като с трион — така прогаряше бавно, но сигурно твърдата тъкан на сухожилието, без да хаби сили в излишни удари. Най-накрая успя, сухожилието се скъса и отрязаните му краища потънаха като змии в окървавената плът.