Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
След мъчителни минути енергично извиване почти излезе на свобода, ако не се броеше изкуствената му ръка, която продължаваше да подпира другата половина на голямата плоча.
Ситуацията бе жестока — беше невъзможно да повдигне тежката плоча и да освободи титановата си ръка. Изборът бе единствен.
Той просто откачи ръката от бицепса си и се изтърколи навън.
Сега се намираше на дъното на ямата с една цяла ръка и една наполовина и вече ясно чуваше песнопението и думкането на барабана — със съществената разлика, че вече бе свободен.
Ново блокче С–2 разби плочата върху изкуствената му ръка и Джак бързо я измъкна, закачи си я и превърза пробитата си дясна длан с парцал.
След това се качи по стълбата в стената на ямата, готов за битка с пазачите.
Сега стоеше пред пазачите и приличаше на олицетворение на Смъртта.
Очите му бяха кръвясали, около устата му имаше пръстен засъхнала кръв — кръвта от пирона, който бе изтръгнал със зъби от дясната си длан.
И все пак си оставаше един срещу трийсетима.
А после вдигна изкуствената си ръка напред. Държеше пожарогасителя, който бе взел от подемника.
Насочи го срещу пламтящия кръст… и пещерата потъна в абсолютен мрак.
Мракът бе направо космически.
Пазачите изпаднаха в паника и се разкрещяха. После млъкнаха. И чуха шум от стотици стъпки…
Бум!
… и аварийното осветление на мината се включи и освети Джак, който си беше на същото място до кръста…
… само че сега зад него стоеше цяла армия.
Армия от няколкостотин миньори роби, които бе освободил от килиите им, преди да се изправи срещу пазачите.
Нямаше никаква нужда от думи — лицата на робите казваха всичко: смъртна омраза, гняв и жажда за възмездие. В битката, която щеше да последва, нямаше да има милост, това щеше да е битка, която да въздаде дължимото за годините робство.
С раздиращ ушите вик робите се хвърлиха срещу пазачите.
Последвалото можеше да се опише само с една дума: клане.
Неколцина пазачи се опитаха да вземат оръжията си от стойката наблизо, но робите ги събориха на пода и буквално ги смачкаха на пихтия. Други полетяха в басейна.
Някои се опитаха да избягат към асансьора — единствения изход от мината, — но върху тях се нахвърлиха десетки роби, въоръжени с дъски с набити в тях пирони, и ги пребиха до смърт.
Само след минути всички пазачи бяха мъртви и в мината се възцари тишина.
Джак освободи Мечо Пух от клетката му. Щом стъпи на твърда земя до басейна, Пух погледна Джак и възкликна ужасено:
— В името на Аллах, Джак, изглеждаш като смачкано лайно!
Окървавен, мръсен и изтощен отвъд всякакви предели на човешката издръжливост, Джак се усмихна и каза:
— Знам…
После припадна в ръцете на Мечо Пух.
Събуди го блаженото усещане на галеща лицето му слънчева светлина.
Отвори очи и видя, че лежи на кушетка в караулната на мината; слънцето надничаше през прозореца.
Дясната му ръка беше превързана с чист бинт, лицето му бе измито. Беше облечен в чисти дрехи — някаква традиционна етиопска роба.
Примижа, стана и излезе.
В коридорчето видя Мечо Пух.
— А, воинът се е събудил — каза Пух. — Сигурно ще ти е приятно да научиш, че вече сме собственици на тази мина. Разчистихме пазачите с помощта на робите… мисля, няма нужда да ти обяснявам, че те ги атакуваха с огромно въодушевление.
— Мога да ги разбера — каза Джак. — Та в Етиопия ли сме наистина?
— Колкото и да не ти се вярва — да.
Излязоха под ясното небе.
Джак се огледа.
Суха пустинна земя, ръждивочервена почва и голи хълмове.
По хълмовете се виждаха сгради — каменни постройки, красиво иззидани, всяка висока поне колкото пететажна сграда и всяка сякаш издялана от цяло парче скала, подаваха се от широки ями с каменни стени. Впечатлението бе, че наистина, са едно цяло със скалата под тях.
Една от сградите бе във формата на кръст с еднакво дълги рамена — кръстът на тамплиерите.
— Сети ли се къде сме? — попита Мечо Пух.
Джак отговори:
— Да. В Лалибела. Това са забележителните църкви на Лалибела14.
— Мисията ни е пред провал, Ловецо — тъжно каза Мечо Пух.
Джак поглаждаше ранената си дясна ръка. Около тях освободените роби си заминаваха за родните места, след като бяха разграбили офисите.
— Пръснати сме по четирите посоки на света — продължи Пух. — Баща ти изпрати Стреч в Мосад, иска да получи наградата за главата му.
— Мамка му… — замислено каза Джак. — Дали само ми се стори, или Астро наистина беше с Вълка?
14
Лалибела — етиопски император от 11–12 век. Построил 19 храма (издълбани в скалите църкви) в столицата Роха, сега свещен град на абисинците Лалибела — Б.пр.