Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
Ножа дойде при Вълка и каза гордо:
— Сър, успяхме.
И отстъпи крачка встрани. Зад него стоеше командосът от Делта Форс, Меча, държеше втория Стълб.
Очите на Вълка блеснаха. Той взе пречистения Стълб и благоговейно го вдигна пред лицето си.
— Намерихме и този млад господин — продължи Ножа и блъсна напред Алби, който се държеше за раненото рамо. — Албърт Калвин. Твърди, че бил приятел на дъщерята на Джак Уест.
Вълка изгледа момчето и изсумтя:
— Превържете го. Ще го вземем с нас.
Ножа продължи:
— Рапирата е в светилището им над лабиринта. Казва, че е намерил Огнения камък, Философския камък и първия Стълб… положени на олтари. Ще ги свали при нас.
— Прекрасно — каза Вълка. — Неета са ги отнели от Макс Епер. Какъв прекрасен ден! — После внезапно се обърна към Ножа. — А къде е Делфийският камък?
— Няма го, сър. Отнесен е от групата на професор Епер.
— Е, Епер знае, че вече разполагаме с всички козове: първите два Стълба, Философския камък и Огнения камък. Няма проблеми.
— Има обаче още нещо, сър — обади се Ножа.
— Да?
Ножа махна с ръка и хората му избутаха от тълпата още един човек.
Вълка изненадано вдигна вежди.
Беше шаманът на неета.
Разкривените ръце на стареца бяха в белезници, но в очите му гореше ярост.
— И как можеш да ми помогнеш ти? — попита Вълка, макар да знаеше, че няма начин старецът да го разбере.
За негова изненада той му отговори. Но не на езика на Тот. Проговори на език, който Вълка знаеше — гръцки:
— Вторият Ъгъл на Машината — изръмжа шаманът. — Виждал съм го. И ще те отведа при него.
На лицето на Вълка се появи лукава усмивка.
— Нож, Меч… подгответе хеликоптерите за излитане и се обадете на хората ни в Киншаса. Кажете им да са готови със самолет за Кейптаун. Време е да получим проклетата си награда.
Докато „Халикарнас“ се носеше на югоизток по изключение, без да се намира в пряка опасност от каквото и да било, Зоуи и останалите се присъединиха към Скай Монстър в салона до пилотската кабина.
Скай Монстър им разказа какво се бе случило с него, след като го бяха оставили в Руанда.
— След като момчетата на Соломон донесоха гориво, колкото да излетя, се добрах до старата ферма в Кения, прегледах „Хали“ изцяло, презаредих и дори успях да си сложа чисто нов двигател.
— Държал си там резервни двигатели? — недоверчиво попита Зоуи.
— Ами… хм… намирах някои тук-там по време на… хм… пътуванията ми и си ги пазя за трудни дни — малко засрамено отговори Скай Монстър. — Както и да е, понеже сканирах всички радиокомуникации в Централна Африка, днес прихванах конгоанците на сателитния скенер — ставаше дума за транспортен „Клипър“, ескортиран от американски хеликоптери — и разбрах, че се насочват насам. Досетих се, че са ви открили, така че се залепих за тях… е, на разстояние. След това ви видях да излитате в обратна посока и допуснах, че може да си ти, Зоуи.
— Да бе! — Зоуи се изсмя.
— Ей… а къде е Соломон? — попита Скай Монстър. Още не съм му благодарил за горивото.
Зоуи поклати глава.
— Той загина заради мен — обясни Лили тъжно.
— О… — тихо каза Скай Монстър. — А Алби?
— Не питай — отговори Зоуи и разтри слепоочията си. Все още не можеше да се примири с онова, което се бе случило. — Да се надяваме, че е жив.
Погледна Лили и очите им се срещнаха. Лили не каза нищо.
Докато разговаряха, Магьосника работеше на един от компютрите: изпращаше кодирано съобщение до един от форумите за „Властелинът на пръстените“, които той, Лили и Джак използваха за комуникация. Ако Джак по някакво чудо бе жив, щеше в крайна сметка да провери във форума.
— Да не мислиш, че татко още е жив? — тихо попита Лили. — Даже след като онзи човек ни показа каската му?
Магьосника се обърна и я погледна.
— Баща ти е много жилав човек, Лили. Най-жилавият, упорит, изобретателен, гениален, верен, грижовен и адски труден за убиване човек, когото съм познавал. За мен Джак Уест не е мъртъв, докато не видя вкочаненото му тяло със собствените си очи. — Това не прозвуча много окуражително и Магьосника добави: — Никога не трябва да губим надежда, мъниче. Надеждата, че онези, които обичаме, са живи, и надеждата, че доброто ще надделее над злото в този епичен конфликт. Пред лицето на могъщите ни противници и при нищожната вероятност за успех надеждата е единственото, което ни остава… затова никога не я губи, Лили. Дълбоко в сърцата си лоши хора като Вълка не хранят никаква надежда и я заместват с похот, с жажда за власт… и ако се доберат до тази власт, ще са щастливи само защото всички останали са нещастни. Винаги имай надежда, Лили, защото надеждата ни прави добрите, а нейната липса прави тях лошите.