Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— Но те ще са мъртви — напомни му Джулиъс. — Ако ти успееш, животът на Земята ще бъде унищожен.
Танака сви рамене и каза:
— Смъртта не е смърт, ако вземеш със себе си и своя враг.
На няколко пъти в отсъствието на Танка пазачите разговаряха пред близнаците; вероятно мислеха, че гайджините не разбират японски.
В един момент Лаклан, който междувременно тракаше на клавиатурата, но всъщност слушаше, рязко вдигна глава.
— Какво има? — прошепна Джулиъс.
— Казват, че току-що са получили известие от своя човек в групата на Вълка… някой си Акира Исаки.
— Исаки?
Който и да е, изглежда, не е толкова предан на Вълка. Всъщност работи за тези задници. Та той току-що им се обадил и им съобщил… мамка му!… че Джак Уест е мъртъв и че Вълка е на път за Конго, за да се сдобие с втория Стълб. Исаки щял да се обади пак, когато всичко това приключи, и да каже на своите дали трябва да действат, или не.
— Ловеца е мъртъв? — повтори Джулиъс. — Вярно ли е това според теб?
— Не знам. Но едно ми е ясно: времето ни е ограничено. Трябва да изчезваме.
Дванайсет часа по-късно, през нощта, един от японските им пазачи дойде да провери какво правят.
Един от датчиците бе засякъл нарушаване на периметъра през един от прозорците в библиотеката, но от друга страна, проследяващото устройство продължаваше да показва, че близнаците са още в библиотеката и едва помръдват, което означаваше, че спят.
Японецът отвори вратата на библиотеката и замръзна.
Библиотеката беше празна.
Близнаците ги нямаше.
Единственият помръдващ предмет бе роботчето на Лили, механизираното куче сър Лайселот, което подскачаше на малките си метални крачета и лаеше безшумно по слисания японски пазач.
Той мигновено задейства алармата и из цялото имение светнаха прожектори, но близнаците вече седяха в каросерията на пикап, който напускаше района на Ландс Енд.
— И къде отиваме сега? — попита Джулиъс.
Лаклан се намръщи и отвърна:
— Сещам се за едно-единствено място.
Минният комплекс
Някъде из Етиопия
11 декември 2007
Докато Зоуи превеждаше хората си из джунглите на Конго, а близнаците се измъкваха от японското Братство на кръвта на Танка в Ландс Енд, Мечо Пух гаснеше в загадъчната етиопска мина, увиснал в клетката над арсеновия басейн.
Шест часа след ужасната смърт на Джак Уест — и след като брат му, Ятагана, го бе оставил бавно да умре — работният ден приключи и пазачите — етиопски християни — подбраха етиопските евреи миньори и ги затвориха в подземните им стаи: изкопани в земята дупки с дъски вместо легла и парцали вместо завивки. Дадоха им мухлясал хляб и някаква мътилка, която приличаше на бълвоч.
След това трийсетимата пазачи се събраха край арсеновия басейн при Мечо Пух.
Запалиха факли.
Разнесе се монотонно песнопение.
Забучиха в земята голям християнски кръст и го запалиха.
Започнаха някакъв ритуален танц.
След като кръстът се разгоря, изгасиха факлите и единственият източник на светлина в необятното подземно пространство бе оранжевото му сияние, което се отразяваше от каменните кули, все още полузаровени в пръста на високите стени.
Мечо Пух гледаше разтревожено. Изглежда, краят му бе дошъл. Той хвърли тъжен поглед към дълбоката яма на трийсетина метра от арсеновия басейн — ямата, в която Джак бе срещнал смъртта.
Клетката се раздруса и започна да се спуска на веригите си към изпускащия пара басейн — двама пазачи бяха освободили макарата.
Останалите запяха „Отче наш“ на латински, все по-бързо и по-бързо: Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Клетката се спускаше.
Мечо Пух раздруса прътовете.
Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Три метра, два и половина…
Мечо Пух започна да усеща топлината на басейна, горещите пари вече се издигаха около него.
Pater Noster, qui es in caelis, sanctificetur nomen tuum…
Песнопението продължаваше.
Танцът продължаваше.
Барабанът продължаваше да бие.
Клетката на Мечо Пух продължаваше да се спуска.
Мечо Пух трескаво гледаше ту кипящия басейн под себе си, ту полюшващата се тълпа пеещи и поклащащи се пазачи, ту пламтящия кръст, извисяващ се над всичко и всички… и някъде в тази сякаш извадена от ада сцена му се стори, че дочува друг звук, някакво изкънтяване, но не можеше да се ориентира откъде иде, затова престана да му обръща внимание.