Шестте свещени камъка
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шестте свещени камъка». Краткое содержание книги:
Разгадаването на тайната на Седемте древни чудеса на света беше само началото… След вълнуващите подвизи в „Седемте смъртоносни чудеса“ свръхвойникът Джак Уест младши и верният му екип от търсачи на приключения са отново на ход.
Тайнствена церемония, извършена на неизвестно място, стартира обратното броене преди катастрофа, която ще доведе до унищожаване на живота на Земята.
Но има една последна надежда… Ако Джак и отрядът му успеят да намерят и възстановят древно устройство, известно като Машината. Само че единствените данни за Машината се съдържат в митичните Шест свещени камъка, отдавна загубени в мъглата на историята. Така започва надпревара за Камъните и критично важното знание, съдържащо се в тях. Но в хода на страхотното приключение Джак и хората му ще открият, че не са единствените, които търсят Камъните и че има други играчи, чиято цел съвсем не е спасението на света.
— А вторият?
Джак прехапа устна.
Втората възможност е по-лошата: Вълка отнема Стълба и се насочва към Кейптаун с него. Ако го сложи на мястото му, аз нямам претенции към него — това значи глътка въздух за света. Но както казахте, ГЕСГ групата на Вълка е компрометирана от агента на японското Братство на кръвта. Поне един човек в екипа му — Ножа — е предател и не иска Вълка да сложи Стълба, където му е мястото. Иска да унищожи света, да изчисти японския позор. Ако Ножа е в екипа на Вълка, който ще попадне в Кейптаун, той ще направи всичко Стълбът да не бъде сложен успешно.
— Което ще бъде много лошо — каза Лаклан.
— По-лошо просто не би могло да бъде — уточни Джулиъс.
— Да-а-а — проточи Джак. — Независимо кой вариант ще се получи, ние трябва да стигнем в Кейптаун, за да помогнем или на Магьосника, или — просто не ми се вярва, че устата ми изрича това — на Вълка.
— Но как ще стигнем до Южна Африка за четири дни, ако не можем да го направим по въздух? — попита Джулиъс.
Джак погледна за миг през прозореца.
— Познавам само един човек, който би могъл да ни помогне, но не трябва да губим нито миг. — И решително стана. — Хайде, господа. Заминаваме за Занзибар.
Международното летище на Найроби
13 декември 2007,18:00
4 дни до втория краен срок
Джак стоеше на самолетната писта на международното летище на Найроби. Чартърният самолет — малка „Чесна“, за която бе платил изцяло в наличност, плюс хилядарка, за да не му бъдат задавани въпроси — чакаше.
Кенийският пилот прибра парите, без окото му да мигне. Подобни плащания бяха нещо обичайно за хора, пътуващи до Занзибар.
Близнаците вече се бяха качили в самолета, но Джак остана на пистата с Мечо Пух.
— Е, дотук бяхме.
— За мен беше чест и привилегия да служа заедно с теб, Джак Уест-младши — заяви Мечо Пух.
— Честта бе изцяло моя, приятелю.
— Когато се видите с Лили, предай й моята обич.
— Непременно.
— Съжалявам, че не мога да продължа с теб. Но не мога да зарежа Стреч и…
— Разбирам те — прекъсна го Джак. — Ако можех, щях да дойда с теб.
Изгледаха се за един дълъг момент. После Джак посегна към китката си и си свали часовника. Подаде го на Мечо Пух.
— Ето… вземи го. Това е маяк за помощ, използва Джипиес. Ако загазиш, натисни бутона и ще знам къде си.
Мечо Пух взе часовника и го сложи на китката си.
— Благодаря.
Джак го прегърна и каза:
— Късмет, Захир.
— Късмет и на теб, Ловецо.
После се разделиха. Джак гледаше как Мечо Пух решително върви по пистата. Запита се дали пак ще се видят някога.
Занзибар Край бреговете на Танзания
13 декември 2007, 23:45
4 дни до втория краен срок
Джак и близнаците пристигнаха с частния самолет в Занзибар почти в полунощ.
Занзибар.
Малък остров на изток от Африка, през 19-и век убежище на пирати, трафиканти на роби и контрабандисти — упадъчно свърталище, където законите били безсилни.
През 21-ви век нещата не се бяха променили много.
С изключение на бляскавите хотели по крайбрежната ивица, обслужващи туристи на път за дома след екскурзия до Килиманджаро, Занзибар си остава такъв, какъвто е бил от векове: съвременните пирати се крият из пивниците по тъмните улички, а южноамерикански рибари посещават множеството игрални зали и публични домове и се възползват от услугите на местни чернокожи момичета между рундовете на „блекджек“. Дори старите пиратски пещери по дивия източен бряг на острова още се използват.
Именно към този жесток източен бряг се запътиха Джак и близнаците с едно очукано старо „Пежо“. Целта им бе отдавна изоставен фар на отдалечен нос.
Минаха през портал в ограда от бодлива тел и поеха по обрасла с трева дълга алея, извеждаща до предния вход на фара.
Не се виждаше жива душа.
— Сигурен ли си, че сме, където трябва? — Лаклан се огледа неспокойно и опипа глока, който Джак му бе дал.
— Абсолютно — отговори Джак.
Спря наетата кола, слезе и тръгна към вратата. Близнаците го следваха и оглеждаха недоверчиво пръстена израсла до кръста буйна трева, опасващ основата на сградата.
Джак почука на вратата три пъти.
Никакъв отговор.
Вратата не се отвори.
Не се чуваше нищо освен шума на вълните.
— Кои сте вие? — внезапно попита глас зад тях.
Близнаците се извърнаха. Лаклан извади пистолета.
— Лаклан, не! — каза Джак и натисна пистолета надолу.