Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
— Не, могъщи Ахиле — отвърнала светлооката Палада, — не за това съм дошла аз. Дошла съм да укротя твоя гняв, ако, разбира се, ти се подчиняваш на волята на боговете олимпийци. Не вади меч, задоволи се само с думите, с тях бичувай Агамемнон. Повярвай ми! Скоро тук, на същото това място, ще ти заплатят за, обидата с дарове, които ще бъдат многократно по-богати. Смири се и се подчини на волята на безсмъртните богове.
Ахил се покорил на волята на боговете: той прибрал меча си в ножницата и Атина пак се възнесла на светлия Олимп всред боговете.
Много гневни думи казал още Ахил на Агамемнон, наричайки го народен изедник, пияница, страхливец и куче. Ахил хвърлил скиптъра си на земята и се заклел в него, че ще дойде време, когато ще бъде нужна неговата помощ срещу троянците, но напразно Агамемнон ще го моли да помогне, след като тъй тежко го е оскърбил. Напразно старецът Нестор, мъдрият пилоски цар, се стараел да помири враждуващите. Агамемнон не послушал Нестор, не се смирил и Ахил. Разгневен, великият Пелеев син си тръгнал към шатрите заедно със своя приятел Патрокъл и храбрите мирмидонци. В гърдите му бясно клокочела злоба срещу оскърбилия го Агамемнон.
В това време цар Агамемнон заръчал да спуснат бързоходен кораб в морето, да натоварят на него жертви за бог Аполон и да откарат прекрасната дъщеря на жреца Хриз. Този кораб трябвало да отплава под командата на хитроумния Одисей за Тива, града на Еетион, а гърците в стана по нареждане на Агамемнон трябвало да принесат богати жертви на Аполон, за да го умилостивят.
Бързо се носел изпратеният от Агамемнон кораб по вълните на безбрежното море. Най-сетне пристигнал в пристанището на Тива. Гърците спуснали платната и спрели на пристанището. Одисей начело на отряд воини слязъл от кораба на брега, отвел прекрасната Хризеида при баща й и се обърнал към него със следното приветствие:
— О, служителю на Аполон! Аз дойдох тук по волята на Агамемнон, за да ти върна дъщерята. Докарахме и сто млади бикове, за да умилостивим с тия жертви великия бог Аполон, който изпрати тежко бедствие за гърците.
Зарадвал се старецът Хриз, че дъщеря му се е върнала, и нежно я прегърнал. Незабавно пристъпили към жертвоприношение в чест на Аполон. Хриз молел бога-стрелометец:
— О, сребролъки боже! Чуй ме! И по-рано ти си се вслушвал в молбите ми. Послушай ме и сега! Избави гърците от голямото бедствие, прекрати гибелния мор!
Чул Хризовата молба бог Аполон и турил край на мора в стана на гърците. А след като били принесени от Хриз жертвите на Аполон, било уредено великолепно угощение. Весело пирували гърците в Тива. Младежи разнасяли вино, като пълнели догоре чашите на пируващите. Гръмко се разнасяли величествените звуци на химна в чест на Аполон, пят от младежи гърци. До залез слънце продължил пирът, а на сутринта, ободрени от съня, Одисей и неговият отряд си заминали обратно за големия стан. Аполон им изпратил попътен вятър. Като чайка се носел корабът по морските вълни. Той бързо стигнал до стана. Пътниците го изтеглили на брега и се разотишли по своите шатри.
Докато Одисей плавал за Тива, Агамемнон изпълнил и онова, с което заплашвал Ахил. Той повикал глашатаите Талтибий и Еврибат и ги изпратил да доведат Бризеида. С нежелание отивали пратениците на Агамемнон към шатъра на Ахил. Те го заварили седнал край шатъра и дълбоко замислен. Пратениците се приближили до могъщия герой, но в смущението си не могли да промълвят нито дума. Тогава Пелеевият син им казал:
— Здравейте, глашатаи! Зная, че вие в нищо не сте виновни, виновен е единствен Агамемнон. Вие сте дошли за Бризеида. Приятелю Патрокъл, предай им Бризеида. Но нека те самите бъдат свидетели, защото ще дойде време, когато аз ще бъда нужен, за да спася от гибел гърците. Не ще успее тогава загубилият разум Агамемнон да спаси гърците!
Проливайки горчиви сълзи, Ахил напуснал приятелите си, оттеглил се на пустинния бряг, протегнал ръце към морето и на висок глас призовал майка си, богиня Тетида:
— Майко, щом си ме родила обречен да живея кратко, защо тогава гръмовержецът Зевс ме лишава и от слава! Не, не ми даде той слава! Цар Агамемнон поруга моята чест, като ми отне наградата за моите подвизи. Майко, чуй ме!
Чула богиня Тетида призива на Ахил. Напуснала тя морските дълбочини и чудния дворец на бог Нерей. Като лек облак изплавала бързо от пенещите се морски вълни. Излязла Тетида на брега, седнала до нежно обичания свой син и го прегърнала.
— Защо ридаеш тъй горчиво, синко? — попитала тя. — Кажи ми какво ти тежи.
Ахил разказал на майка си колко тежко го е оскърбил Агамемнон. Той помолил майка си да възлезе до светлия Олимп и там да помоли Зевс да накаже Агамемнон. Нека Зевс помогне на троянците, нека прогонят те гърците чак до корабите им. Нека да разбере Агамемнон колко неразумно е постъпил, като е оскърбил най-храбрия от гърците. Ахил уверявал майка си, че Зевс няма да откаже да задоволи молбата й. Достатъчно е само тя да напомни на Зевс как му е помогнала веднъж, когато олимпийските богове били замислили да го свалят и го оковали. Тогава Тетида повикала сторъкия великан Бриарей да помогне на Зевс; като го видели, всички богове се объркали и не посмели да вдигнат ръка срещу Зевс. Нека Тетида напомни това на великия Зевс Гръмовержец и той няма да откаже да изпълни молбата й. Така молел Ахил майка си Тетида.