Старогръцки легенди и митове

След като погребали всичките убити, гърците се заловили да изградят укрепен лагер. Те изтеглили корабите си на брега и се разположили на голям стан покрай морския бряг — от планините Сигейон до планините Ройтейон. Откъм Троя те защитили лагера си с висок насип и с ров. На двата противоположни края на лагера построили своите шатри Ахил и Аякс Теламонид, за да наблюдават троянците и да не допуснат да нападнат те неочаквано гърците. В средата на лагера се издигал разкошният шатър на цар Агамемнон, който бил избран от гърците за предводител на цялата войска. Тук, около Агамемноновия шатър, се намирало и мястото за народни събрания. Мъдрият Одисей построил своя шатър до мястото за народни събрания, за да може във всяко време да излиза при събралите се и винаги да знае какво става в стана. Въпреки че по-рано той не желаел да участвува в похода, сега станал върл враг на троянците и искал гърците на всяка цена да превземат и да разрушат Троя.

Когато лагерът на гърците бил построен и укрепен, те изпратили в Троя цар Менелай и хитроумния Одисей за преговори с троянците. Гръцките пратеници били приети от мъдрия Антенор в дома му; той им дал великолепно угощение. Антенор от все сърце желаел да бъде сключен мир и да бъдат задоволени законните искания на Менелай. Когато узнал за пристигането на пратениците, Приам свикал народното събрание, за да издействува да се задоволи искането на Менелай. На събранието на троянците присъствували също Менелай и Одисей. Менелай с кратка, енергична реч поискал троянците да върнат жена му Елена и съкровищата, задигнати от Парис. След Менелай говорил Одисей. Троянците се захласнали от дивното слово на мъдрия цар на Итака. Той ги убеждавал да задоволят исканията на Менелай. Троянският народ бил готов вече да се съгласи да приеме всичките Менелаеви условия. Още повече, че и самата прекрасна Елена се разкаяла за необмислената си постъпка и съжалявала, задето напуснала дома на своя съпруг герой заради Парис. И Антенор убеждавал народа да задоволи исканията на Менелай. Той виждал колко беди ще докара войната между троянци и гърци. Но Приамовите синове и преди всичко, разбира се, Парис, не желаели мир с гърците. Нима ще накарат Парис да върне Елена? Нима ще му отнемат цялата плячка? Той не искал, да се подчини на народното решение, а и братята му го поддържали в това негово становище. Антимах, който бил подкупен от Парис, искал дори троянците да задържат цар Менелай и да го убият. Но Приам и Хектор не допуснали това; те не позволили да бъдат оскърбени пратениците, намиращи се под покровителството на гръмовержеца Зевс. Народното събрание се колебаело, не знаело какво окончателно решение да вземе.