Старогръцки легенди и митове

Вождовете решили да се готвят за битка. Но преди да изведе войските край стените на Троя, Агамемнон поискал да ги изпита; той решил да предложи на народното събрание войските да се завърнат в родината. Докато се съвещавали вождовете, воините се стичали за събранието. Сякаш рояци пчели, излитащи от планински пещери, се събирали на тълпи, на тълпи безброй воини. В народното събрание царяло вълнение. С мъка глашатаите въдворили тишина, за да могат царете, потомци на Зевс, да се обърнат със слово към народа. Най-после тълпите народ заели местата си и настъпила тишина. Пръв станал от мястото си със скиптър в ръце и се обърнал с реч към народа Агамемнон. Той говорел за тежестите на войната, за това, как безрезултатно са се борили досега гърците при Троя; казал, че, както изглежда, те не ще. могат да превземат непристъпната Троя и ще трябва да се завърнат с празни ръце в родината. Ясно е, че и самите богове желаят гърците да се върнат в родината. Гърците изслушали Агамемноновата реч. Завълнувал се целият народ като море, когато ветровете Нот и Евър връхлетели върху него и повдигнали високи вълни. Всички с гръмки викове се втурнали към корабите. Земята затреперала от тропота на бягащите тълпи воини, устремени към корабите. Вдигнали се облаци прах. По целия стан се разнесли викове. Всички бързат по-скоро да спуснат във водата корабите; всички жадуват да потеглят за родината.

Виковете на воините стигнали и до великия Олимп. Хера, страхувайки се да не би гърците да вдигнат обсадата и да напуснат Троя, изпратила в техния стан Атина Палада, за да ги спре. Като буря се понесла Атина от Олимп към гръцкия стан. Там тя се явила пред Одисей и му казала:

— Благородни сине Лаертов, нима вие всичките сте решили да избягате оттук за родината? Нима ще оставите тук за радост на Приам и на всички троянци прекрасната Елена? По-скоро върви, убеждавай всички да не напускат Троя!

Като чул страшния глас на богинята, Одисей свалил наметалото си и изтичал към корабите. Той взел от пресрещнатия Агамемнон скиптъра — знак на върховната власт — и започнал да убеждава всички — както вождове, така и прости войници, да не спускат корабите във водата; той призовавал всички да се върнат на народното събрание. Одисей започнал да удря със скиптъра онези от войниците, които особено вдигали шум и бързали по-скоро да напуснат бреговете на Троя. Отново всички се втурнали към мястото, където обикновено се събирал народът. С гръмки викове се движели тълпите народ — също както не стихват вълните на шумящото море, които с гръмоподобен шум се блъскат о скалистия бряг. Най-сетне всички пак заели местата си и замълчали. Единствен Терсит продължавал да крещи. Терсит постоянно си позволявал да говори смело против царете. Особено ненавиждал той Одисей и великия Тетидин син Ахил. Сега Терсит крещял пронизително и ругаел Агамемнон. Той викал, че Агамемнон е получил достатъчно плячка и робини, че му стигат вече богатите откупи за знатни троянци, които не друг, а простите войници вземат в плен. Терсит подканвал всички по-скоро да си тръгнат за родината и да оставят Агамемнон сам при Троя. Нека Атреевият син разбере помагали ли са му в боя воините, били ли са му верни слуги, или не. Терсит ругаел Агамемнон всякак. Той го упреквал и за това, че оскърбил Ахил, но Терсит наричал и Ахил малодушен. Чувал този крясък на Терсит и хитроумният Одисей. Той се приближил до Терсит и страшно викнал: