Старогръцки легенди и митове
- Автор: Кун Николай Альбертович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Мънков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Старогръцки легенди и митове». Краткое содержание книги:
ПЛАВАНЕТО НА ГЪРЦИТЕ КЪМ БРЕГОВЕТЕ НА ТРОЯ. ФИЛОКТЕТ.
Изложено според трагедията на Софокъл „Филоктет“.
Плаването на гърците към бреговете на Троя било спокойно. През всичкото време духал попътен вятър. Корабите бързо порели морските вълни. Вече се виждали бреговете на остров Лемнос. Тук, недалеч от Лемнос, се намирал пустинният остров Хриза, където имало жертвеник, издигнат в чест на покровителката на острова, нимфата Хриза. Гърците трябвало да намерят тоя жертвеник и да принесат на него жертва на нимфата, тъй като им било предсказано, че ще превземат Троя само ако по пътя се отбият на брега на Хриза и принесат там жертва. Жертвеникът на тоя остров бил поставен още от големия герой Язон, когато плавал със своите спътници аргонавтите до далечна Колхида за златното руно. На тоя жертвеник принесъл жертва и великият Зевсов син Херакъл, когато предприел похода си срещу Троя, за да отмъсти на царя Лаомедонт, задето той го оскърбил. Херакловият приятел Филоктет знаел где се намира жертвеникът. Той сам предложил да го покаже на героите. Вождовете на гърците отишли да потърсят Филоктет. Островът бил безлюден. Цял бил обрасъл с храсти. Ето най-сетне и жертвеника, вече наполовина разрушен. Героите се приближават до него. Неочаквано от храстите изпълзява голяма змия, която пазела жертвеника, и ухапала Филоктет за крака. Филоктет извикал и паднал на земята. Притичали към него героите, но било вече късно. Змийската отрова проникнала в раната. Филоктет започнал да усеща ужасни болки. От раната изобилно течала гной и изпълвала въздуха със страшна воня. Страданията на Филоктет били непоносими. Той стенел непрестанно и денем, и нощем. Стенанията на нещастния Филоктет не давали покой на гърците. Воините започнали да роптаят. Те не могли да търпят вонята, която се разнасяла от раната на Филоктет. Най-сетне вождовете на гърците решили по съвета на Одисей да оставят нещастния Хераклов приятел нейде на брега. Когато плавали покрай остров Лемнос, вождовете наредили заспалия Филоктет да бъде свален на пустинния бряг. Сложили го там всред скалите, като му оставили лъка и стрелите, дрехи и храна. Така изоставили гърците героя, без чиито стрели не било съдено да превземат Троя. Девет години чезнел Филоктет на пустинния бряг. Но дошло време, когато гърците трябвало сами да изпратят хора за Филоктет и да го молят за помощ. Това станало на десетата година от обсадата на Троя.
След като оставили Филоктет, гърците продължили пътя си и най-сетне се приближили до троянските брегове, където ги очаквали толкова усилия, опасности и големи подвизи.
ПЪРВИТЕ ДЕВЕТ ГОДИНИ ОТ ОБСАДАТА НА ТРОЯ.
Изложено според различни произведения на древни писатели. Епизодът за гибелта на Паламед изложен според поемата на Овидий „Метаморфози“.
Зарадвали се гърците, че продължителното им плаване завършило. Но когато корабите им доплавали по-близо до бреговете, те видели, че ги чака вече силна войска троянци под предводителството на Хектор, могъщия син на твърде стария вече троянски цар Приам. Как да стигнат гърците до самия бряг? Как да слязат на сушата? Всички герои разбрали, че оня, който пръв стъпи на троянския бряг, ще загине. Дълго се колебали гърците. Между тях бил и героят Протезилай; той жадувал за подвизи и бил готов пръв да скочи на брега и да започне бой с троянците. Ала не се решавал, защото знаел предсказанието: оня от гърците, който пръв докосне с крак троянската земя, трябва да загине. И Одисей знаел това предсказание. И ето, за да увлече след себе си героите, но да не загине самият той. Одисей хвърлил на брега щита си и ловко скочил на него от кораба. Протезилай видял, че Одисей слязъл на брега, но не забелязал, че Одисей стъпил не на троянска земя, а на своя щит. Протезилай сметнал, че един от гърците вече се е допрял пръв до троянска земя. Жаждата за подвизи обхванала Протезилай. Той забравил всичко: забравил родината си, забравил и прекрасната си жена, младата Лаодамия. Скочил от кораба на брега Протезилай и с гол меч се хвърлил срещу враговете. Великият Хектор замахнал с тежкото си копие и смъртно наранил младия герой. Протезилай паднал мъртъв на брега. Той пръв оросил с кръвта си троянската земя. Гърците дружно се нахвърлили от корабите срещу враговете. Закипял кървав бой; стъписали се троянците, хукнали да бягат и се укрили зад непристъпните стени на Троя. На другия ден между гърците и троянците било сключено примирие, за да приберат падналите воини и да ги погребат.