Шовинист

Той сръга коня си. Генералите се подредиха след него. Принцът отново се наклони към генерал Ашал:

— И защо трябва да се срещаме преди битката?

— Това е нещо като… жест на добра воля, сир. Воините отдават почит един на друг.

— Но този човек е безнадежден некадърник!

— Така е, сир.

— А ние ей сега ще насъскаме няколко десетки хиляди наши хора срещу него.

— Така е, сир.

— И какво се опитва да постигне този маниак? Да ми каже, че няма нищо лично против мен ли?

— Общо взето, сир… да. Научих девиза на училището, което е завършил: „Не е важно дали ще спечелиш или ще загубиш, важно е участието.“

Устните на принца помръдваха, докато пробваха мисълта на вкус. Накрая каза:

— И въпреки че знаят това, хората продължават да приемат заповеди от него?

— По всичко изглежда, че да, сир.

Принц Кадрам поклати глава. Можем да се поучим от Анкх-Морпорк, обичаше да казва баща му. Най-често какво не бива да правим. И принцът се учеше.

Първо научи, че Анкх-Морпорк някога е владял голяма част от Клач. Бе обходил руините на техните градове из провинциите си. И когато узна името на човека, който бе имал дързостта да ги издигне, прати свои шпиони в Анкх-Морпорк, за да научат колкото се може повече за него.

Наричали са го генерал Тактикус. Принц Кадрам беше изчел много и беше запомнил всичко. „Тактиката“ се оказа извънредно полезна при разширяването на империята му. Разбира се, имаше си недостатъци. Империята има граници, а през границите нахлуват бандити. Значи човек трябва да изпрати сили да се разправят с бандитите, а за целта му се налага да окупира страната им. И в края на краищата човек се оказва възнаграден с още един непокорен васал, когото трябва да управлява. А той на свой ред също си има граници, през които от дъжд на вятър влизат нашественици. И новоизлюпилите се данъкоплатци настояват за защита срещу техните братя-бандити, защото в противен случай отказват да си плащат данъците. А между другото се занимават по малко с обири по пътищата, за да свържат двата края. И кръгът се затваря с ново събиране на войска, независимо дали на човек му се иска или не…

Той въздъхна. За човек, който сериозно се е заел да построи империя, понятието крайна граница не съществува. Има само следващ проблем за разрешаване. Само ако хората можеха да проумеят…

Нямаше такова нещо като игра на войници. Тактикус е разбирал това много добре. Разузнай броя на противниковите сили и уважавай способностите им, ако имат такива, разбира се. Но никога не си внушавай, че после ще можете да се видите за по едно питие и възстановка на играта удар-по-удар.

— Може просто да е луд, сир — предположи генералът.

— O, добре тогава.

— Въпреки това ми донесоха, сир, че напоследък е нарекъл клачианците „най-добрите войни на света“.

— Така ли?

— Добавил е: „Когато са предвождани от бели офицери“, сир.