Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)
- Автор: Гейман Нил Ричард, Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Добри поличби (Правите и акуратни предсказания на Агнес Нътър, вещица)». Краткое содержание книги:
Поне нямаше нужда да ги предупреждава да не я пипат. Блестеше така, както металът не бива да блести.
— Къде отиват? — попита Уенсли.
— КЪДЕТО ИМ Е МЯСТОТО — отвърна Смърт, без да позволява на погледа на Адам да се откъсне. — ТАМ, КЪДЕТО ВИНАГИ СА БИЛИ. ОБРАТНО В ЧОВЕШКИЯ УМ.
Той се ухили на Адам.
Чу се звук от раздираща се тъкан. Расото на Смърт се разцепи и крилете му се разгънаха. Криле на ангел. Но без пера. Бяха нощни криле — криле, изрязани през материята на сътворението от мрака отдолу, сред които блещукаха няколко далечни светлинки — светлинки, които можеха да са звезди, но можеха да са и нещо съвсем друго.
— НО АЗ — продължи той, — АЗ НЕ СЪМ КАТО ТЯХ. АЗ СЪМ АЗРАИЛ, СЪЗДАДЕН ДА БЪДА СЯНКА НА СЪТВОРЕНИЕТО. МЕН НЕ МОЖЕШ ДА УНИЩОЖИШ. ТОВА БИ УНИЩОЖИЛО СВЕТА.
Нажежените им погледи изстинаха. Адам се почеса по носа.
— Ох бе, де да знам — рече той. — Може пък да има начин — и също се ухили.
— Както и да е, поне сега ще престане — продължи той.
— Онова с машините. Трябва да правиш каквото ти казвам — само засега, и аз казвам, че това трябва да престане. Смърт сви рамене.
— ВЕЧЕ СПИРА — каза той. — БЕЗ ТЯХ — той посочи жалките останки на останалите трима Конници. — ТО НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖИ. ОБИКНОВЕН ТРИУМФ НА ЕНТРОПИЯТА. — Смърт вдигна костеливата си ръка — това можеше да е и отдаване на чест.
— ЩЕ СЕ ВЪРНАТ — рече той. — ТЕ НИКОГА НЕ СА ДАЛЕЧ.
Крилете изплющяха само веднъж като гръм и ангелът на смъртта изчезна.
— Значи така — рече Адам на въздуха. — Добре. Значи няма да го бъде. Всичко онова, което са започнали — това трябва да престане веднага.
Нют се втренчи отчаяно в уредите.
— Човек ще си рече, че ще има я наръчник, я нещо такова — рече той.
— Можем да проверим дали Агнес има да каже нещо по въпроса — предложи Анатема.
— Да бе, да — тросна се Нют. — Много разумно, няма що. Да саботираш електроника от двайсти век с помощта на занаятчийски наръчник от седемнайсти? Какво ти е разбирала Агнес Нътър от транзистори?
— Е, през 1948-ма дядо ми изтълкува много схватливо предсказание 3328 и направи някои много проницателни инвестиции — подметна Анатема. — Разбира се, тя не е знаела как ще му се вика на това чудо и не е била много светната по въпроса за електричеството изобщо, но…
— Говорех образно.
— Както и да е, не ти трябва да го задействаш. Трябва да го накараш да спре да работи. За това не ти трябват знания, трябва ти невежество.
Нют изохка.
— Добре — рече той с досада. — Да опитаме. Казвай предсказанието.
Анатема измъкна напосоки едно картонче.
— Той не Е Онова, Което Казва, че Е — прочете тя. — Номер 1002. Много е просто. Някакви идеи?
— Ами виж — подхвана отчаяно Нют. — Знам, че не е сега моментът да ти го кажа, но… — той преглътна. — Всъщност не ме бива много по електрониката. Хич даже не ме бива много.
— Май си спомням, че ми каза, че си компютърен инженер.
— Преувеличих. Искам да кажа, преувеличих колкото можах, всъщност, както предполагам, би било по-точно да се каже, че пресилих нещата. Бих отишъл дотолкова далеч, че да кажа, че най-точно казано… — Нют затвори очи — … това си беше едно увъртане.
— Лъжа, искаш да кажеш? — изчурулика Анатема.
— O, чак толкова далеч не бих отишъл — отвърна Нют.
— Макар че — додаде той, — аз всъщност не съм точно компютърен инженер. Изобщо. Тъкмо обратното.
— Кое е обратното?
— Ами, щом се налага, ще ти го кажа — всеки път, когато се опитам да накарам нещо електронно да проработи, то спира.
Анатема му отправи лъчезарна усмивчица и зае театрална поза като в представление на фокусник, когато дамата в пайети отстъпва назад, за да разкрие какъв е номерът.
— Тра-ла-ла — рече тя. — Поправи го — додаде след малко.
— Какво?!
— Накарай го да заработи по-добре.
— Не знам — отвърна Нют. — Не съм убеден, че мога — и отпусна длан върху най-близкия шкаф.
Шумът, който той досега не осъзнаваше, че чува, изведнъж спря; воят на далечен генератор утихна. Лампичките по таблата примигнаха и повечето угаснаха.
Навсякъде по света хората, които се бореха с лостовете, откриха, че те са превключили сами. Прекъсвачите се отвориха. Компютрите престанаха да планират Третата световна война и отново започнаха лениво да сканират стратосферата. В бункерите под Новая земля бушоните, които хората трескаво се мъчеха да изтръгнат, най-сетне изскочиха в ръцете им; в бункерите под Уайоминг и Небраска мъже в работни дрехи престанаха да вряскат и да размахват пистолети един срещу друг. Биха пийнали по бира, ако алкохолът беше разрешен в ракетните бази. Не беше, но те пак пийнаха.
Лампите светнаха. Цивилизацията спря да се хлъзга към хаоса и се захвана да пише писма до вестниците как в днешно време хората се шашкали и от най-малката дреболия.