Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Ан се вторачи след него, пронизана от внезапна остра болка. Твърде добре познаваше жестокостта на злите езици, но сега не тя, а Дом щеше да бъде обект на техните нападки. Този път Ан изпита дълбоко, болезнено състрадание към него — сякаш никога не я беше мамил, сякаш никога не се бе съмнявала в него.
— Не прави това — прошепна тя. Но вече разбираше защо и двамата трябва да присъстват на бала.
Дом, който вече беше до вратата, отвърна тихо, без да се обръща:
— Нямам избор.
— Въпрос на гордост?
— Да, каза той и я погледна през рамо е пронизващите си златисти очи. — Защото тя е единственото, което ми остана.
Ан реши да не рискува и накара кочияша да спре каретата пред един шапкарски магазин на Оксфорд Стрийт под предлог, че възнамерява да пазарува оттам. Двете е Бел влязоха в магазина, но Ан остави камериерката си вътре за прикритие, измъкна се през задния вход и веднага нае файтон. Десет минути по-късно той вече се носеше през Хайд Парк.
Тя почука на прозорчето.
— Спрете, ако обичате.
Кочияшът се подчини.
Ан отвори вратата на файтона. Беше прекрасен слънчев ден е лазурносиньо небе. Пред погледа й минаха две облечени по последна мода дами, яхнали странично конете си, следвани неотлъчно от своите коняри, увлечени във весел разговор. До слуха й долитаха тропота на приближаваща карета, радостното чуруликане на сойка нейде в клоните над главата й и звънкият смях на играещи наблизо деца.
Ан носеше черна шапка с плътен тъмен воал, за да не може никой да види лицето й и да я разпознае, дори да се опита. Тя предпазливо огледа алеята за езда, на която бе спрял файтонът. Двама ездачи се приближаваха към нея в галоп. Тя си отдъхна облекчено и размаха ръка.
Патрик скочи от седлото, подаде юздите на коняря, който го придружаваше, и се качи във файтона. Ан бързо затвори вратата. Патрик седна на седалката срещу нея.
— Ан? — въпросително каза той. Лицето му беше мрачно.
Ан преглътна, за да се успокои, и се зае да сваля иглите на шапката си. Сетне я махна от главата си, положи я внимателно на седалката и вдигна сините си очи към него.
— Какво се е случило? — попита тревожно Патрик, като улови облечените й в ръкавици ръце.
— Страх ме е, Патрик — неуверено промълви тя. — Божичко, страх ме е!
Той я придърпа в обятията си.
Ан го остави да я прегърне, заровила лице в червената му копринена вратовръзка. Патрик я погали по косата. Тя затвори очи.
Но прегръдката му не й донесе очакваната утеха. Вместо това Ан изпита угризения, задето му позволяваше подобна интимност, и внезапно смущение от това, че бяха сами.
Патрик плъзна ръка към лицето й и го обърна към себе си. Тя се сепна.
— Позволи ми да ти помогна, Ан — прошепна той.
Ан с ужас съзря блясъка в очите му и осъзна, че се кани да я целуне. Не за това бе дошла в парка! Тя се опита да се отскубне и отвори уста да запротестира, но Патрик я държеше здраво, а устните му погълнаха думите й.
И това съвсем не бе приятелска целувка. Устните му се впиха в нейните, принудиха ги насила да се разтворят. Езикът му докосна небцето й, после й езика й.
Дом също я бе целувал по този начин, и то неведнъж. Но неговите целувки бяха безкрайно възбуждащи и неизменно успяваха да възпламенят цялото й тяло, да го изпълнят с огнен копнеж. А с Патрик далеч не беше така. Нещо повече, целувката му бе по-скоро отблъскваща. Ан го обичаше, но го обичаше като свой брат.
Най-после успя да се отскубне от него и мигновено седна обратно на отсрещната седалка. Дишаше тежко, притиснала длан към гърдите си.
— Какво правиш?! — възкликна тя.
Той я гледаше втренчено. Очите му постепенно се изпълниха с гняв.
— На него позволяваш да те целува, нали?
Обзе я тягостно чувство.
— Патрик, Дом е мой съпруг.
— Дом е един измамник.
Ан не отвърна нищо.
— Той е един самозванец, господин Никой — грубо каза Патрик.
— И това те радва? — попита тя.
— Значи сега го защитаваш? — извика той. — Той те измами жестоко, и то не веднъж, а два пъти. А ти му позволяваш да те целува. Преди можех донякъде да те разбера. Но сега, след като цялата истина излезе наяве, вече изобщо не те разбирам!
В гърдите й пламна ярост.
— Фактът, че Филип не е баща на Дом, не променя нищо — поне в моите очи. А това, което правим с Дом, когато сме сами, не е твоя работа.
Патрик замълча за миг. В душата му се бореха противоречиви чувства — Ан прочете това на лицето му, в очите му. Сетне тонът му се смекчи.
— Извинявай. Искам само да ти помогна. Ан, ти вече знаеш, че аз…