Прокълната нощ

Тя събра кураж, вдигна брадичка и изпъна рамене.

– Поне ще съм опитала. Но, ъ… Разбрах от най-достоверен източник, че ще стане.

– Боговете?

Тя кимна. Е, Аня не беше потвърдила тази част. Ашлин просто беше допуснала, че тя е богиня.

Отново мълчание.

– Ти би направила това? – Недоверие изпълни напрегнатите очи на Парис. – За Насилие?

– Да. – Мисълта за болката, която щеше да понесе, я ужаси, но тя не се поколеба с отговора.

– Аз го намушквам – напомни ù Рейес. – Това означава, че ще трябва да намушкам теб. Шест пъти. В корема.

– Знам – каза тя тихо. Втренчи се надолу в босите си крака. – Всеки ден мисля за това и го изживявам отново всяка нощ.

– Да кажем, че развалиш проклятието – каза Лушън. – Ще го осъдиш на живот без теб.

– Предпочитам да живее без мен, отколкото да умира многократно с мен до него. Той страда толкова много и аз просто не мога да го позволя.

– Саможертва – изсумтя Рейес. – Звучи ми нелепо.

Ашлин го погледна право в очите и опита същата логика, която богинята беше използвала.

– Погледнете най-обичаните световни приказки! – каза тя. – Магията в тях и щастливият край. Егоистичните кралици умират, а добрите принцеси побеждават.

Рейес отново изсумтя.

– Както каза – приказки.

– Не са ли всички приказки, базирани на факти? Вие самите не трябва да сте нещо повече от мит. Кутията на Паднора е само история, която родителите четат на децата си вечер – възрази тя. – Това означава, че самият живот е приказка. И ние сме нейни герои. Живеем, обичаме и търсим щастлив край.

Те продължиха да се взират в нея, а в очите им имаше нещо неразгадаемо. Може би… възхищение? Минутите се влачеха мъчително бавно. Тя беше взела решение и щеше да се намушка сама, ако трябваше, за да го постигне.

– Добре – каза Лушън, шокирайки я. – Ще го направим.

– Лушън! – нападна го Рейес.

Лушън гледаше Рейес и Ашлин виждаше как надеждата осветява това силно белязано лице.

– Това ще освободи и нас, Рейес. Ще можем да напускаме крепостта за повече от един ден. Ще можем да пътуваме, ако искаме, да заминем и да останем далеч, когато имаме нужда от усамотение.

Рейес отвори уста. И я затвори.

– Във филмите, които Парис ни кара да гледаме – продължи Лушън, – доброто винаги побеждава злото с извънредния акт на саможертва.

– Човешките филми не значат нищо. Ако го направим, може да бъдем прокълнати още повече. Да бъдем наказани, че се опълчваме срещу волята на боговете.

– Заради Мадокс, заради свободата, защо да не рискуваме?

– На Мадокс няма да му хареса – каза Рейес, но в гласа му вече също имаше надежда. – Мисля… Мисля, че би предпочел да задържи жената.

Това изказване я стопли, но тя не отстъпи. Не можеше и нямаше да позволи Мадокс да страда така нощ след нощ, знаейки, че е можела да направи нещо. Той беше платил за престъпленията си с лихвите.