Прокълната нощ
- Автор: Шоуолтър Джина
- Серия: Повелители на нощта #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 9789542714538
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Прокълната нощ». Краткое содержание книги:
Никой от двамата не може да устои на неконтролируемата страст, пламнала на прага на смъртна опасност. Всеки горещ допир и всяка изпепеляваща целувка ги доближават все повече до ръба на унищожението. Но дали любовта им е достатъчно силна, за да устои на изпитанията, пратени им от боговете?
– Ашлин! Ашлин! – С рев той изля горещото си семе в нея.
Тя пое всичко. Когато последните тръпки преминаха през тялото му, Ашлин се изправи на треперещите си крака. Клепачите му бяха притворени, а долната му устна беше подута, сякаш я беше дъвкал, за да не се разкрещи от удоволствие и агония. Лицето му беше покрито с онази скелетна маска, позволявайки ù да види и мъж, и звяр. И двамата се взираха в нея с любов, с нежност и с желание, което беше толкова дълбоко, че изглеждаше безкрайно.
Той с готовност би умрял за нея. Тя го знаеше, дълбоко в душата си го знаеше. „Мога да направя не по-малко за него.“
– Няма да те положа в леглото – каза той дрезгаво.
– К-какво?
– Ще те обладая, подпряна на стената. Всеки удар ще бъде премерен. Дълбок. Повече няма да има две тела, а едно.
Ашлин щеше да падне, ако той не я беше хванал. Ето какво ù причиняваше той – поваляше я с красивите си думи. Ръцете ù се сключиха около врата му. Цяла вечност в ръцете му нямаше да е достатъчна.
Устните му се спуснаха към нейните и той я целуна бавно и сладко, горещо и жадно. Много бавно запристъпва назад, докато гърбът ù не опря о стената. Досегът със студения камък я накара да ахне.
Мадокс продължаваше да я целува, мачкаше гърдите ù и стискаше зърната ù. Скоро тя вече се гърчеше, дишаше тежко и стенеше. Молеше.
– Още – обеща той. – Ще ти дам още.
„Нека това продължи вечно!“
– Обичам те! Толкова те обичам!
Той я повдигна, подпря я на камъка с бедрата си, без да влиза (о, моля те, влез, не, целуни…) и закрепи краката ù около кръста си. Тя го придърпа към себе си, но той я принуди да го пусне и да разтвори коленете си. Студеният въздух целуна най-интимната част от нея.
Два от пръстите му прокараха огнен път надолу по корема ù и се заиграха с нежните косми. Ашлин затвори очи и се опита да извие бедрата си така, че да притегли тези пръсти в сърцевината си. Беше преизпълнена с желание.
Беше го искала първите (сякаш хиляди) пъти, когато бяха заедно, но това… това беше истинско желание да бъде с мъжа, на когото беше отдала сърцето си. Беше нещо повече от секс, повече от удоволствие. Това беше съдба, сливане на души.
– Докосни ме, Мадокс!
– Докосвам те, любов. Докосвам те.
– По-дълбоко!
– Така ли? – Пръстите му се плъзнаха надолу… надолу… после спряха върху влажната цепка.
– Още!
– Така ли? – още сантиметър.
– Още! Моля те!
Мадокс поклати глава и със свободната си ръка хвана брадичката ù и изви главата ù, за да срещне тя любящия му поглед.
– Няма нужда да ме молиш, Ашлин. Никога. За мен е удоволствие да изпълня всяко твое желание. – Двата пръста най-после се плъзнаха в нея.
Гърбът ù се изви. Той ги движеше навътре и навън, а палецът му триеше клитора ù. О, боже!
– Да! – Беше точно това, от което тя се нуждаеше и без което щеше да умре. – Да, да. Още!
Трети пръст се присъедини мигновено, увеличавайки удоволствието и усилвайки натиска.
– Да. Точно така – каза тя, едва поемайки си въздух.
– Толкова стегната и влажна.
– За теб.
– Само за мен.
Твърде много… недостатъчно… Бързо, бавно… Бързо. Тя се изви, яздеше пръстите му, плъзгайки се по тях. Клиторът ù беше подут и чувствителен.
– Трябва… трябва да свърша.
– Трябва да те усетя. – Той нахлу в нея. В един миг там бяха пръстите му, в следващия – членът му. Той я изпълни докрай и тя се почувства завършена.
Тя дишаше тежко и стенеше. Гореше възхитително. „Струваше си да живея дори само за това – за този мъж, за това докосване.“
– Обичам те – каза той.
– Обичам те, обичам те, обичам те – отговори тя.
Той залепи устни за шията ù, сякаш се опитваше да попие думите ù в тялото си. Напъните му бяха дълбоки, бавни и премерени, както беше обещал.
– Никога не съм изпитвал такова чувство. Не искам никога да свърши.
Тя също го усещаше. Това чувство, което караше кръвтта ù да се възпламенява и събуждаше всяка нейна клетка.
– Толкова е хубаво.
– Завинаги – каза той.
– Завинаги. – „Ще имаш сърцето ми завинаги.“
Той нахлу в нея за последен път, достигайки толкова дълбоко, че тя го почувства във всяка част на тялото си. Докосна я точно там, където тя се нуждаеше, сякаш я маркираше. Оргазмът я заля. Тя изкрещя името на Мадокс и го притисна до себе си.
Той изрева нейното, прегръщайки я покровителствено. Обгърна ги топлина, силна топлина. Топлина, която никога нямаше да изчезне.
– Моя – каза той и целуна нежно устните ù.