Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Вдясно от картината, върху образа на Омир се появи лицето на Сами, разкривено от ужасяващата екстатична гримаса, в която беше застинало в последната секунда от живота си. Гръмотевицата бе ударила лицето и то бе останало неподвижно, като кадър от кинохроника.
„Всички се издавиха с изключение на Одисей.“ Тогава се видя как плува в морето, вътре в картината на Салвадор Дали.
„Изкатери се по кила, възседна гредата и така успя да се спаси от бурята. В продължение на дни течението го носеше, докато накрая стигна острова на Калипсо, където остана пленник дълги години.“
Островът на Калипсо!
По дяволите!
Жан-Луи Мартен се събуди. Единственото му око се отвори. Чувстваше се като пиян от образите на Дали. Последните откъси от съня се разпръснаха, като скорци от появата на котка. Но все пак останаха достатъчно, за да си спомни.
Омир, Одисей, Сами.
Включи компютъра. Потърси местата, през които бе минал древногръцкият мореплавател.
Двете чудовища, които преобърнали кораба: Харибда и Сцила, това са може би… Корсика и Сардиния. Одисей е могъл да премине през провлака между двата острова. Омир ги сравнява с чудовища, тъй като провлакът е осеян с едва подаващи се на повърхността на водата скали и през него минават силни течения.
„Одисей падна във водата и доплува до окаяните останки на кораба си, който го спаси и след девет дни лутане го отведе до остров Огигия, обитаван от красивата нимфа Калипсо, дъщеря на Атлас.“
139.
Остров Света Маргарита ухае на лавандула. Древната пещера и частта от скала не подсказват нищо на угрижените четирима души, които минават покрай тях. Те не поглеждат и прояденото парче дърво, превърнало се в истинска вкаменелост — останка от древния кораб, заседнал тук преди повече от две хиляди години.
Наташа и майка й завеждат двамата журналисти в отделението на хебефрениците.
Наоколо се виждат болни в почти вегетативно състояние.
Топмоделът спира Люкрес и Изидор пред един олигавен болен с червено око, с глава, пристегната с платнена каска, от която стърчат електрически жици. Някои от тях са включени в покрит с бял плат мебел. Срещу болния има компютърен екран и сложно електронно оборудване. Екранът се запалва автоматично. В средата се изписва текст:
„Аз съм Никой.“
Двамата журналисти не разбират веднага. Възможно ли е „това“ да е виновникът? Неподвижен инвалид, който дори не е скрит в отделна стая.
Изидор начаса се досеща, че това е не само най-доброто прикритие, но и най-непоклатимото алиби. Кой би заподозрял едно неподвижно същество?
Този ли човек е убиецът? Няма как да го хвърлят в затвора, след като вече се намира в най-ужасния затвор — собственото си тяло. Недосегаем е за каквото и да е наказание, тъй като вече изтърпява най-страшното от всички.
Този мъж по пижама, с тяло, овързано от сонди и всевъзможни сензори, би могъл да извърши най-ужасните престъпления и никой няма да може да го подложи на по-жестоки страдания от тези, които изпитва в момента.
Изидор Каценберг разбира защо доктор Финшер е избрал именно него, за да му изпраща стимулите.
Той е само ум.
На екрана се изписва с голяма скорост следният текст:
„Поздравления. Хубава партия шах. Като шахматист оценявам начина, по който се вмъкнахте в цитаделата, за да дадете шах на цариците ми. По същия начин Финшер атакува навремето Камински. Хитростта на Одисей.“
Люкрес се пита как един неподвижен човек може да се изразява с думи и цели изречения.
Каската. Каската трансформира мислите му в електронни сигнали.
На екрана се появява още текст.
„Шах, но не шах и мат. Тъкмо обратното, сега е часът на изненадата. Следователите мислят, че противникът им е поставен на колене, но се оказват излъгани. Защото царят не може да бъде матиран. Той е само един мислещ ум, който никой не е в състояние да разтревожи.“