Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
„Тогава тя има проблеми не със съавторите си, а с любовник“ — мислено си каза Настя.
— Има и още едно немаловажно обстоятелство — продължи междувременно вторият й баща. — Научната милиционерска общественост представлява много тесен кръг и в рамките на една специалност всички се познават. А Владимир Иванович е известен и уважаван специалист. Предстои ти да пишеш и защитаваш дисертация. Аз не те съветвам да се сприятелиш, но е добре и да не се караш с него.
— Тате, ти какво ми говориш? — смаяно каза Настя. — Към какво ме тласкаш? Да правя услуги на жена му, а в замяна на това той да пробутва моята дисертация? Това се нарича подкуп.
— Нищо подобно — възрази Леонид Петрович. — Славчиков не е длъжностно лице. Това първо. И той, по-точно, жена му смята да ти плати за услугата, разбира се, ако направиш тази услуга. И той никога няма да пробутва, както се изразяваш ти, твоята още ненаписана дисертация, защото няма да ти дължи нищо. Виж обаче да сложи край на научните ти начинания — е напълно по силите му. Затова ти препоръчвам по възможност да не се караш с него, щом се е случило така, че да потърси за помощ точно теб. С една дума, дете, какво да кажа на Яковлев?
— Да даде на жената на Славчиков моя телефонен номер — каза тя обречено. — Къде да се дявам сега. Поне да видя с очите си заради чия неземна красота страдам толкова.
Екатерина Сергеевна Славчикова дойде у Настя същия ден, привечер. Не такава, далеч не такава си бе представяла Настя жената, заради която се бяха скарали двама уважавани професори. Беше очаквала да види дългокрака хубавица с гъсти къдрици до раменете, с огромни, ярко гримирани очи, модно облечена и с нескрити амбиции на автор на бестселъри. Екатерина Сергеевна обаче се оказа пълна дама приблизително на възрастта на Настя, с неизразително, някак размито лице, зле боядисана коса, облечена — според представите на Настя — абсолютно нелепо. Но тя имаше умни очи, хубава усмивка и сдържан маниер на говорене. С една дума, Настя я хареса още от първите минути.
— Ще имате ли нещо против да разговаряме в кухнята? — попита Настя с извинителен тон. — В стаята работи съпругът ми.
— Ама моля ви се, разбира се — бързо отговори Славчикова.
Седнаха в кухнята, Настя предложи чай и кафе, Катерина поиска кафе.
— Анастасия Павловна, моят съпруг… — подзе Славчикова, но Настя я прекъсна:
— Просто Настя. И не е нужно да се извинявате заради съпруга си, аз всичко разбирам. Искахте да ми кажете, че се укорява и му е ужасно неудобно, нали?
— Вие май умеете да четете мисли? — позасмя се Катерина.
Настя си отбеляза, че гостенката не се смути и не се притесни. Издържа на удари.
— Не — засмя се тя, — не умея да чета мисли, но умея да слушам какво ми говорят и да не го забравям. Екатерина Сергеевна ли искате да ви наричам, или просто по име?
— По име, разбира се. Мога ли да започна?
— Да, Катя, слушам ви внимателно.
Разказът на Славчикова отне около половин час, през това време те успяха да изпият по две чашки кафе. Настя оцени умението на събеседничката си да не навлиза в подробности и да не се отклонява, да излага само фактите — последователно, в хронологичен ред и без никакви емоции. Историята с вкисналата супа. Неадекватната реакция на старата домашна помощница и липсата на интерес към тази неадекватност от страна на домакина. Историята със счупените стъкла. Историята с фалшивото взривно устройство. Отказът на Богданов да потърси милицията. Толкоз.
— Значи, по повод милицията мненията вчера са били различни — констатира Настя. — Глафира и Василий са настоявали да повикате, а Богданов е бил против. Така ли беше?
— Така — потвърди Катерина.
— А вие? На чия страна застанахте вие?
— Аз мълчах — след кратка пауза отговори гостенката.
— Защо? Нали се обърнахте към мен, значи, оценявате ситуацията като сериозна. Е, защо към мен, а не към милицията, по официален път?
— Аз не знам как да оценявам ситуацията, не разбирам дали тя е сериозна или не, може да не струва и пукната пара. Но аз съм майка, имам три деца, двете са още съвсем малки. Страхувам се да не навредя на Богданов, защото той ще ме изгони от проекта и аз ще остана без добрите си доходи. И същевременно се страхувам да не би децата ми да останат без майка. Не искам нито едното, нито другото, разбирате ли?
— Разбирам — кимна Настя. — А и незнайно защо, вие не обичате милицията. Интересно ми е — защо?
— Нима не знаете? — учуди се Славчикова. — Мислех, че всички знаят.
— Аз не съм всички — сухо отговори Настя. — Та защо?