През лицето на света

— С други думи, предположил си. Искаш публично да изречеш слова, предназначени да останат в тайна, без да се допиташ до разрешение от стопанина им и без да ни кажеш чии са те, приписвайки на себе си славата. Как смяташ, че Най-възвишеният ще се отнесе към поведението ти?

— Поведението ми? — викна отшелникът. — Не моето поведение се гледа тук! Това е моят дом; кой си ти да ме поучаваш какво мога да казвам на гостите си? — от устата му изхвърча слюнка. — Винаги се намира някой, който иска да заглуши словата на пророка!

— Притеснявам се какъв ефект биха имали думите ти върху брат ми! — отвърна Хал.

— Най-възвишеният ще бъде доволен, че думите Му са били оповестени. Брат ти трябва да ги чуе!

Хауфутът отново се опита да прекрати спора, но със същия успех би се опитал да спре дъжда.

— Дори и да са верни, думите ти могат да развалят всичко, ако бъдат изречени в погрешното време — продължи Хал, като че бе учител, а отшелникът — негов ученик. — Сега слушай внимателно, защото аз имам няколко думи за теб. „На говорещия се радвай повече от думите.“ Разбираш ли ме?

Отшелникът се изправи и се надвеси над Хал, сякаш се канеше да го удари. Но преди да е пристъпил към действия, сакатият се завъртя към спътниците си и ги погледна в очите.

— Зная, че си мислите, че нагрубявам домакина ни — каза той. — Чудите се как мога да противореча на думите му, преди да са изречени. Ала ще бъде твърде късно да противореча след това! — той изкриви лице, като че едва сега осъзнаваше създаваното от себе си лошо впечатление, сетне влоши нещата като добави: — Но не бих очаквал да разберете неща от Огнебитието.

При тези му думи пещерата се огласи от рев. Кърр и хауфутът настояваха Хал да се извини, а други се опитваха да ги успокоят, докато отшелникът стоеше със скръстени ръце, облегнат на стената и леко се подсмихваше над смущението на кьопчото. В крайна сметка виковете на Кърр надвиха суматохата и пещерата утихна.

Възрастният фермер си пое дълбок дъх.

— Нямам думи — рече той. — Първо искам да поднеса на отшелника извиненията ни за това недостойно поведение. — Той кимна към домакина. — Смятах, че сме научили урока си от последния път, когато ни бе предложено гостоприемство. Измъкването ни от фенните не ни ли научи на нищо?

Той се обърна към Хал, готов да му чете конско, сетне рязко млъкна. Нещо невидимо проблесна между фермера и младежа и чертите на Кърр омекнаха.

— Предполагам… всички сме уморени — глупаво довърши той.

— Може би след една хубава почивка ще виждаме нещата другояче.

— Или може би трябва да понаучите нещо за Най-възвишения — каза отшелникът с отвратен глас. — Оттеглям гостоприемството си. Няма да ви карам да си тръгнете незабавно, защото съм длъжник на фодрамските си приятели, които ми намериха товарно животно, макар да не бих се поколебал да ви оставя на снега. Ала очаквам да сте напуснали дома ми преди да съм станал утре сутрин; и ви предупреждавам, че ставам рано!