През лицето на света

— Прав си — изрази съгласието си Кърр. — Това не ни засяга. Върху нас лежи отговорността за Манум и Индретт, за освобождение и отмъщение. Не можем да си позволим да го чакаме да оздравее, особено ако наистина му е дошло времето.

— Но той ще умре, ако го оставим! — Стела не вярваше на ушите си.

Фарр сви рамене.

— А ако ни нямаше нас, досега вече да е умрял. Може би така щеше да е по-добре.

Уайра стоеше до Стела, като че й предлагаше подкрепа:

— Не си ли малко себичен? Отмъщението ти толкова ли не може да почака няколко дни?

Фарр стисна юмруци.

— Точно ти ли ще ми говориш за себичност? Как смееш! — по-възрастният Сторрсен побесня, реакцията му объркала останалите.

— Аз бих оставил един от хората си при него — заяви лидерът, — тъй като той дълги години е бил верен приятел на фодрамите. Ала никой от тях не познава билките. По-скоро ще го убием неволно, отколкото да го излекуваме.

Нова дилема, помисли си Лийт. Може би ако всичко бе сведено до просто преследване и сражение с брудуонците, щяха и да имат някакъв шанс. Ала комбинацията от лошо време, бандити, очаквани и неочаквани врагове, липсата на късмет и сега този отшелник — всичко това съзаклятничеше срещу им. Забавяне подир забавяне, дилема подир дилема ги бяха довели край ложето на болен отшелник под хълм на много мили от пътя им, докато брудуонците и техните пленници с всяка секунда се отдалечаваха все повече.

Най-подир Кърр въздъхна и заговори.

— Взех решение — рече той. — Тръгваме незабавно, ще поверим отшелника на грижите на Най-възвишения. Трябва да продължим по пътя си. Не бих заменил живота на Манум и Индретт, без да споменавам Парлевааг, за този отшелник. Той е поверил живота си на усамотението сред гората, така че нека тя, хълмът и пещерата се погрижат за него.

Един-двама кимнаха при думите му. Фарр сви рамене. Лийт се намръщи. Стела проплака:

— Не!

Сетне се възцари мълчание, нарушавано от накъсаното дишане на отшелника.

— Оставам с него — тихо рече хауфутът.

— Какво? — избухна Кърр.

— Кърр, ти взе решение да тръгвате. С това пое водачеството на Компанията. Не, приятелю — заглуши протестите, — имаш пълното право. Аз не съм никакъв водач, откакто напуснахме Северните покрайнини на Фирейнс.

От спорове нямало смисъл, продължи хауфутът, вече бил взел решение. През цялото време знаел, че присъствието му само пречело. Той не бил техен истински предводител, каза им: вместо това непрекъснато изоставал. От него не би имало полза в битка. Чудел се как да ги изостави, без да създава проблеми с напускането си, а сега този отшелник се нуждаел от грижи — и никой друг (с изключение на Хал) не можел да го стори. Не, решението му било окончателно. Щял да остане с отшелника, докато онзи се възстановял.